Williams: Разрешителните са най-големия проблем за тръбопроводите

Тук става въпрос, че първоначално администрацията каза: „Копай, бейби“, а сега, тук, сред директорите е „Да строим, бейби“. Което е 100% във вашия сектор. Кои са най-големите трудности? Разрешителните ли? Намирането на материали ли? Трудът ли?

Предимно разрешителните. За пазарите, на които сме ние. Обслужваме едни от най-гъсто населените райони като Сиатъл, Ню Йорк, Ню Джърси, осигуряваме доставки за Нова Англия. Всичко това на Източното крайбрежие.

Области, които имат много центрове за данни в строеж. Също и някои големи проекти в района на Мексиканския залив, за пазарите на LNG.

Имаме в момента 42-инчови тръби, които се полагат от Хейнсвил до връзката с Transco. Имаме много големи проекти, но когато сте в Североизтока, възможностите на щатите да блокират тръбопроводите са направи хронични. Особено в Ню Йорк Сити. Там губернатор Куомо блокира два от големите ни тръбопроводи. Резултатът от това са 98 долара за природен газ през тази зима в Ню Йорк Сити..

Не може ли федералното правителство да го оправи? Това щатски проблем ли е?

Бих казал, че това, което би могло да го оправи е ако хората наистина се ядосат от сметките си за енергия.

Преди няколко седмици губернатор Хокул подкрепи разширението на тръбопровода Ирокуей в Лонг Айлънд. И призна, че е заради потребителите с ниски доходи, на които осигуряват помощ за енергийните сметки. Доходите им изцяло отиват за сметките за газ на тези пазари. И това не е защото природният газ е скъп. Той е толкова по-евтин от суровия петрол и нафтата за отопление. Просто е защото там има недостиг на инфраструктура.