Това ни води към въпроса за веригите за доставки и ниършоринга. Защото това се опитва да постигне САЩ - компаниите да се изтеглят от Китай и да се върнат по-близо до американската граница, в Мексико и Канада, например. Какво се очаква да направят компаниите, които са извършили ниършоринг в тази ситуация? При тази волатилност около страните, за които им е било казано, че е безопасно да пренесат веригите си на доставки?
Имате право. Първо им беше казано да напуснат Китай и с времето, хората отидоха във Виетнам или Мексико, а сега се притесняваме, че има твърде много заобикаляне, особено в случая на Мексико, на Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада.
Ще бъде основен приоритет за администрацията да започне да предоговаря това споразумение в рамките на календарната година. Естествено, то не подлежи на подновяване до юни догодина, но заобикалянето му е голям проблем. Този проблем ще искат да разрешат преди да се преподпише споразумението чрез предоговаряне.
Държавният секретар Марко Рубио се върна току-що от Панама, която се съгласи да се изтегли от инициативата „Един пояс, един път“. Дали истинската новина не беше засенчена от тази игра с митата?
Смятам, че това беше успешно начинание за сенатора, а сега държавен секретар. Той иска да направи Латинска Америка приоритет. От години няма нищо друго освен коментари за президентите на Китай в цялото полукълбо.
Радвам се, че той отиде първи там. Радвам се, че постигна ранна победа. Смятам, че двамата с президента говорят за панамския канал често и имат предвид китайското присъствие там. Затова, смятам, че това ще бъде продължаваща тема за Марко Рубио, който иска да издигне западното полукълбо до най-важните проблеми, пред които е изправена страната.