Пол Ромър: Важно е къде е производството, не кой е собственик

Казахте и че трябва да се насочваме по-малко върху търговията на стоки, спрямо търговията на идеи. Дали това не е някаква ситуация, подобна на чиповете и изкуствения интелект, където се търгуват и двете?

Да не забравяме сделката между САЩ и Япония през 70-те и 80-те, когато Япония произвеждаше по-висококачествени коли. Тогава САЩ казаха, че това е добре за американските потребители да карат добре направени коли и да използват знанията на японските производители. Но настояха тези коли да се правят в САЩ.

Могат да се използват механизми като ПЧИ, за да се внася знанието, развито от страна или фирма от чужбина, но като приемете производството в собствените си граници. Така например правим в момента с чиповете.

Инвестираме в Intel, но и в тайвански производители, които изграждат производство в САЩ.

Изглежда обаче че има някаква размяна. Защото вниманието е насочено към връщане на своя територия или изграждане на суверенен капацитет в тези области. Но освен това има голямо изпитание за сделки, при които Nippon Steel предлага да поеме US Steel и тя вероятно ще бъде блокирана.

Е, да. Част от всичко това е политика. Мисля, че трудно се обяснява разликата на избирателите. Че не ни интересува кои са собствениците на една корпорация, защото всъщност наистина не е ясно кой е собственикът на тези компании.

Нас ни интересува къде точно е производството.

Твърде лесно е тази риторика да се превърне в откровена враждебност към чужденците и трябва да го избягваме. Ние се възползваме много от ПЧИ. И предложеното поглъщане в този случай не биваше да бъде отхвърляно.