Си разчита на чар във Франция

Франция, след това президентът ще посети Унгария, после държава вън от ЕС – Сърбия. За да се фокусираме върху значимостта на това – има нюанси от място до място – както и върху голямата геополитическа картина към нас се присъединяват Йорг Утке, почетен президент на Европейската търговска камара в Китай и Уорик Пауъл, хоноруван преподавател в университета по технологии в Куинсланд. Йорг, нека да започнем с Вас. Били сте на терен в Китай много години и сте идеалният човек, който да ни разясни. Когато първо чух новините, се зачудих „Защо Франция, а не Германия?“. Може би Вие ще можете да ни разясните какво е значението. Защо точно Франция?

Първо, канцлерът Шолц отиде в Китай преди две седмици, така че няма много логика Шолц и Си Дзинпин да се срещат отново след толкова кратко време, при положение че нищо не се е случило.

Всъщност, визитата на Шолц не беше много плодотворна. Така че наистина има смисъл да се провери другата голяма държава в Европа, която е Франция.

Макрон изигра картите си много добре. Покани председателя на Европейската комисия фон дер Лайен да се присъедини. Това е добра последователност.

След това Си ще посети Сърбия за годишнината от бомбардировките на китайското посолство в Белград през 1999 г. и разбира се ще отиде при най-близкия съюзник на Китай в ЕС – Унгария. Така че е визитата е изпълнена със символизъм.

Уорик, смятате ли, че има нещо, което китайският президент може да направи за да избегне влошаването на отношенията на Китай с Европа така, както се влошиха със САЩ?

Китай се опитва да се представи в най-добрата си светлина. Китай ще преследва своите интереси и ще представи своята визия за всеобщото благо. В крайна сметка, ще зависи от останалите страни да решат как ще отговорят на това.

Китай много ясно показва от дълго време, че търси взаимно изгодни връзки на сътрудничество с други държави. Със сигурност не мисля, че има някакви фундаментални конфликти на интереси между тези държави. Така че обективните основи за здрави връзки са налице.

Въпросът е дали психологически и емоционално европейските страни и трансатлантическите сили ще успеят да се ориентират в променящия се мултикултурен свят.