Ветераните в САЩ се борят да запазят жилищата си

На службата ни гарантираха, че ще ни отдадат почит, но това бе изцяло унищожено по време на масовото отнемане на жилища.

Накара ме да се почувствам забравена, да търся правна помощ, за да се опитвам да спася нещо, което притежавам. И ме натъжи. Минавам край билбордовете, когато отивам на тренировка или на обучителна мисия, на които пише „Никога няма да забравим. Подкрепяйте, помагайте, почитайте ветераните“. А най-основното в тази държава е да имаш дом, да имаш всякаква свобода и да живееш щастлив и свободен живот.

Не съм ветеран от война. Има много хора, които са загубили краката си, живота си, психическото си здраве, а сега губят и домовете си.

Имам късмет, че дори мога да споделя тази история. Но тези, които истински са страдали, дори и след като са се завърнали у дома, все още се борят всеки ден, за да оцелеят.

А отгоре на всичко заемодателите вземат единственото им нещо – място, където да спят нощем и да го наричат свое. Това е да се чувстваш забравен всъщност и да знаеш, че си забравен.