Разпадът на имотния сектор в Китай, част 2

В продължение на години имаше предупредителни знаци за свръх задлъжнялостта и за свръх застрояването в китайския сектор на имотите.

Китайските предприемачи започват един строеж, правят предварителни продажби, взимат парите от купувачите и веднага ги инвестират в нови парцели, за да продължат да се разрастват. И всичко вървеше чудесно докато продажбите изведнъж не се сринаха. Спря прилива на нови пари и предприемачите установиха, че нямат достатъчно средства да завършат строителството на жилища, които вече са продадени.

Раздуването на балона е останало без контрол. Докато хората продължават да купуват и има инвестиционно търсене въпреки свръх предлагането на жилища, инвеститорите и предприемачите са на върха. И тогава купонът секна!

На сцената излиза Си Дзинпин и през 2017 започва втория си мандат начело на Китай. Той извежда тезата, че жилищата са, за да се живее в тях, а не да се спекулира с тях. Усилията на Китай да затегне регулациите за строителните предприемачи достигат кулминацията си с обявяването на политиката на „трите червени линии“ през 2020.

Тя значително ограничава възможностите на компаниите да получават финансиране. Неприятностите започнаха почти веднага за много от по-малките компании. Последва Evergrande – един от най-големите предприемачи в страната предупреди за евентуална ликвидна криза. Година по-късно, компанията изпадна в дефолт и предизвика трусове на световните пазари.

Проблемите на Evergrande бяха добре известни. Хеджфондовете скъсяваха позициите си от години. Изненадата дойде от промяната в правителствената политика: от пълна подкрепа за дълговете на големите строителни предприемачи, към изоставянето им да потънат.