Пол Такър за отношенията САЩ-Китай

Позволете ми да започна, като Ви поздравя за Вашата книга. Кейнс е казал, че политиците „извличат безумието си от някой академичен драскач, споминал се преди време“. Вие сте рядък политик, който се превръща в изключителен академичен писател. Кажете нещо, по този философски начин, който излагате в книгата си, дайте ни урок за това, което, ако политиците бяха разбрали, биха действали по различен начин в миналото. После ще преминем към предупреждението за бъдещето.

Благодаря, Лари. Много великодушно от Ваша страна. Пример за това биха били условията на влизането на Китай в Световната търговска организация, като се има предвид устройството на СТО.

Въпросът, който искам да разгледам съчетава два принципа. Единият е, че трябва да избягваме пожелателното мислене. А другият е, че не трябва просто да мислим, че това е въпрос на оцеляване на държавата. Това е въпрос на оцеляване на нашия начин на живот и следователно на нашите ценности.

Случаят със субсидиите за износа на държавните предприятия от десетилетие е взривоопасна тема за Пекин и Вашингтон, защото Пекин предоставяше субсидии за износа чрез държавни предприятия. Но апелативният орган на СТО реши, че всъщност те не са публични политически органи и следователно това не противоречи на правилата и следователно САЩ не могат да повишат митата в отговор на това.

Проблемът, беше че това, което се очаква при тези обстоятелства, така както се решава делото, е лоша новина за САЩ. В някои отношения това е лоша новина и за Европа. Но след това Вашингтон и Пекин отиват на масата за преговори, може би с Европа, може би с Япония и други и постигат нещо като споразумение, при което и двете страни дават по малко и това се превръща в новата норма, която е отразена в бъдещите политики за СТО.

Но това е невъзможно, защото всеки член на СТО има право на вето.  Така че проблемът със СТО е, че нейният основен замисъл предполага, че хората са съставили перфектния договор, и че съдебният орган на СТО ще го тълкува винаги по един, по същество, класически либерален начин. Но това не стана.

Според мен провалът на американската политика в тази област е, че тази възможност не е била предвидена, когато са се договаряли условията на китайското влизане, тъй като се е предполагало, че икономическата либерализация на Дън Сяопин ще доведе до политическа либерализация.

Това не беше налудничава мисъл, но не беше разумна. Беше просто пожелателно мислене да се заложи всичко на тази карта.