Малпас призна климатичните промени

Дейвид Малпас, президент на Световната банка

14:47 | 18 октомври 2022
Преводач: Петя Кушева

Искам да изясним нещо, което излезе в една политическа статия, в която сенатори недоволстват срещу Вашия мандат в Световната банка. Говорят за нещо, което сте казал и че не сте учен. Паднах от стола, защото вие имате научна степен по физика от Колежа в Колорадо. Пояснете сега позицията на Световната банка, предвид тази тежка политическа битка във Вашингтон.

Кристално ясно е, че хората са причина за емисиите на парникови газове, което се отразява на климатичните промени. Това трябваше да е ясно от първоначалните забележки, независимо дали сте учен или не, няма значение. Така че се отклонихме от въпроса. Мисля че сме на прав път, защото Световната банка върши огромна работа срещу  климатичните промени. Както в страни, които имат нужда от адаптация на живота с настъпилите промени така и в тези, където има нужда от смекчаване на последиците. Световната банка е силно фокусирана върху тези си усилия.

И най-невероятното от десетилетия насам е, че едни от най-готините учени-дипломанти в Америка бяха от Колежа в Колорадо. Начинът, по който преподаваха наука там беше толкова различен, когато Малпас е учил физика там. Нека се върнем към уравнението s=v0t+gt2/2. (Пътят е равен на началната скорост по времето, плюс една втора от ускорението по времето на квадрат). Има гравитационна константа и Насим Талеб, гигантът на дериватите казва, че в момента G е много важно. Какво означава новата гравитация на по-високата доходност при инфлацията за натрупването на дълг, с която се сблъсква Световната банка?

Във физиката гравитацията присъства винаги. При икономиката имаше един временен период, когато лихвените проценти бяха нулеви и имаше различни обяснения, защо това работеше. Сега се връщаме обратно там, където има връзка между лихвените проценти и инфлацията. Централните банки вървят към някаква неутралност, къдено няма инфлация.

Фискалните политики също се променят значително. Една от темите тази седмица за развитите икономики е как да се съчетаят тези две политики – фискалната и паричната, така че да не са в конфликт една с друга. Това означава, че ако затягате от едната страна, трябва да затягате и от другата.

Да, но какво означава това за Световната банка и за милиардите хора по света, които зависят от Английската централна банка и Фед?

Това е ситуация, която е изправена пред криза. Хората от развиващите се страни не получават капитал. Всъщност има изтичане на капитали. Техните валути отслабват. Голяма част от дълга им е в долари и с отслабване на валутата им тежестта на дълга се увеличава и лихвените проценти растат. Така че това е троен товар върху тези държави. Много от тях натрупаха дългове при ковид, защото това беше контра-цикличния отговор. Последните няколко дни се говореше много за начините за създаване на по-добър процес на преструктуриране на дълга за страните, които са стигнали дъното.