Западна Африка се дави в пластмаса, част 2

Гана има ужасен процент на рециклиране, до 0,1% за пластмасата, според една оценка.

Човек би си помислил, че като има достъп до финансиране от мултимилиардни компании това ще помогне. Но някои от водещите инициативи на GRIPE просто не вършат работа.

Постоянният център за събиране на пластмаса, който GRIPE спонсорира в един от най-замърсените райони на Акра, беше изоставен само след няколко месеца.

План за събиране на пластмасови бутилки на бензиностанциите е спрял да функционира. Проблемът не е в това, че хората не го използват, а в това, че има много малко отпадъци и малко кофи за боклук.

Потребителите нямат лесен начин да изхвърлят пластмасата, която купуват.

Правилното събиране на отпадъци и изграждане на фабрики, които могат да рециклират пластмаса е скъпо и членовете на GRIPE не са допринесли достатъчно, за да се постигне промяна. Всеки от тях плаща по около 5000 долара годишно. В контекста на това число, годишният маркетингов бюджет на Unilever е около 7,5 милиарда долара в световен мащаб. Когато бяха попитани, лидерите на GRIPE заявиха, че основната цел на организацията е да убеди ганайското правителство да не забранява пластмасата.  Те се гордеят с успеха си в спирането на ново законодателство за пластмасите и да накарат частния сектор да поеме водеща роля в политиката.

Изводът е, че това, което се случва в Гана е поучителна история за усилията, водени от индустрията за спиране на замърсяването.

Компаниите по света ни продават идеята за устойчивостта на пластмасите, докато същевременно не успяват да инвестират в рециклиране. И се опитват да избегнат едно от най-простите решения – да продават по-малко пластмаса.