Технологиите на водорасловите пермакултури, част 1

Каква е вашата теза? Какво представлява „климатичното възстановяване“?

Климатичното възстановяване е много интересно. Това е целта да бъде възстановен климат,  в който хората са оцелявали дълго време. То е много по-радикално от конвенционалното схващане, че трябва да намалим щетите.

Това е инженерна идея да възстановим онова, което върши работа за човешките същества.

Оказва се, че разполагаме с технологията и финансите, за да го направим и просто трябва да започнем да говорим за него, защото досега говорехме за по-лошия вариант.

Любопитно е, че не съм чувал за тази технология, за която твърдите, че е налична – възстановяване на океанската зеленина, производство на синтетичен варовик, водораслови пермакултури и оксидация на метан. Вие твърдите, че това са четирите технологии, които могат да ни помогнат. Да започнем с възстановяването на океанската зеленина – какъв е механизмът?

Първо, причината да не сте чували за тях е защото не сме си поставяли  за цел да възстановим климата, а технологиите са налични от известно време. Възстановяването на океанската зеленина, наречена също обогатяване на океана с желязо, е същият процес, който и природата е използвала за охлаждане на планетата преди ледниковите периоди.

Природата отстранява трилиони тонове въглероден диоксид преди всеки ледников период, а те са били десет през последните един милион години. Ние знаем как да направим същото.

Идеята се базира на това, че всички знаем как при фотосинтеза, дърветата поглъщат въглероден диоксид. Но проблемът с дърветата е, че те умират след няколко десетилетия и въглеродът се връща във въздуха когато дърветата гният.

А в океана, растенията потъват. В дълбините на океана няма кислород и те отнасят въглерода със себе си. Много от растенията се изяждат от риби и всички отпадъци потъват дълбоко в океана.

Така природата е охладила планетата преди ледниковите периоди. Начинът, по който работи механизмът беше тестван преди 10 години, беше изпробван и при връх Пинатубо преди 30 години.

Той действа локално и постепенно. Изпробва се в океански „ферми“ с диаметър 160 километра и те съдържат желязо, но това желязо е във феноменално малко количество от една стотна от чаена лъжичка на квадратен метър.

За няколко дни площта става от синя в зелена – синьото е красиво, но не е зелено, а зеленото е нужно за фотосинтезата. Седмица по-късно рибите са привлечени и започват да се хранят с фитопланктона и така започва процеса.

При тестовете казаха, че могат да отстранят 100 милиона тона въглероден диоксид.