Когато политиката започне да изглежда като война

И накрая, една последна мисъл.

Казват, че войната е политика чрез други средства. Но какво става, когато политиката започне да изглежда като война? Американската политика винаги е имала известна острота. Да се върнем към 1980 – модератор на дебата в първичните президентски избори в Ню Хампшир се опита да изключи микрофона на Роналд Рейгън.

"Аз плащам за този микрофон, господин Грийн", каза президентът Роналд Рейгън.

А през 2008 се стига до физически конфликт по време на пресконференция в Багдад, когато Джордж Буш е замерен с обувка.

"И какво като някой ме е замерил с обувка?", питаше президентът Джордж Буш.

Ето и известната конфронтация между кандидата Джо Байдън и жената, която стана негов вицепрезидент по време на дебата от първичните избори.

"Това е моментът да се намеси федералното правителство! По смисъла на закона за правото на глас и за човешките права, затова и трябва да приемем закона за равенството и поправката за равенството, защото има моменти в историята, когато щатското правителство не успява да защити правата на всички хора", каза Камала Харис, когато беше кандидат за президент на САЩ.

Но видяхме политическата конфронтация да достига нови висоти в дебата между двамата кандидати републиканци, опитващи се да получат номинация за сената от Охайо – Джош Мандел и Майк Гибънс. На живо по телевизията, те стигнаха на косъм от юмручния бой.

Но това може би е част от една по-стародавна традиция, датираща от 1856, когато конгресмен Престън Брукс от Южна Каролина излиза пред Сената и налага с бастуна си сенатор Чарлз Съмнър от Масачузетс и едва не го убива, докато той изнася реч – доста остра реч срещу робството.

И макар днес да очакваме по-добро поведение от сенаторите си, винаги можем да вземем пример за едно добро старомодно сбиване от Турция, или Мексико, или Тайван.