Санкциите на САЩ срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ предизвикаха ограничено и краткотрайно повишение на цената на петрола – около 4% във вторник, след което котировките постепенно се охладиха. Пазарите правилно оцениха ситуацията: възможни са размествания, но по-скоро тактически, защото суровината остава заменима и глобалните потоци се пренасочват. Санкциите не спират напълно покупките от страни като Индия и Китай, а дори Саудитска Арабия продължава да купува руски барели; затова първоначалната реакция изглежда „буря в чаша вода“. Това каза Николай Ваньов, директор "Частно банкиране" в Банка ДСК, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

При златото Ванюв също видя „тактическо“ поевтиняване в началото на седмицата. Интересът към актива остава, отбеляза събеседникът, но на дневен ред стои въпросът „докъде“.

Геополитическата обстановка е напрегната вече няколко години, ценният метал поскъпна силно, а немалко инвеститори „чакат дори минорно лоши новини“, за да реагират. Резките послания на Тръмп за търговските преговори с Канада и желанието му за сделка с Китай продължават да движат настроенията.

Китай пренастройва растежа към вътрешно потребление

По адрес на Китай Ванюв подчерта решенията, заявени около пленума на ККП: очертава се петгодишен фокус върху домакинското потребление, рекапитализация на банките и задвижване на кредитния пазар.

Пекин цели да запълва индустриалния капацитет чрез вътрешно търсене, за да намали стратегическата уязвимост от мита. Това означава ново вливане на ликвидност във втората по големина икономика – процес, който неизбежно прелива към останалия свят, независимо от желанието цикълът да бъде по-затворен.

Гостът коментира, че пазарите може би не са изтъргували напълно последствията от този завой, защото не всеки пленум носи директен ефект. Ако обаче политиките се материализират, капиталовите пазари биха получили позитивни импулси.

„В търговския шах между САЩ и Китай продължават и тактическите ходове – от редкоземните елементи до забраната за внос на американска соя – с бързи размени като блиц“, отбеляза събеседникът.

Еврозоната между германска стабилизация и френска политическа слабост

В Европа картината е „по-добра от очакваното“, обобщи Ванюв. Според събеседника оживлението идва основно от Германия, където индустрията вижда стабилност, яснота и стимули, включително през европейския пакет „Rearm Europe“ с обещани 800 млрд. евро.

Начертаният курс към реиндустриализация вече носи плодове и води до по-широк оптимизъм на континенталните пазари; тази година Европа дори изпреварва САЩ по представяне на акциите – рядкост за последното десетилетие.

Франция, напротив, остава в политическа турбулентност: нестабилни мнозинства, чести вотoве на недоверие и структурни дефицити. Въпреки разширяването на дълга, отбеляза събеседникът, инфлационната среда механично подпомага коефициентите (номиналният БВП расте по-бързо), поради което ситуацията не изглежда по-тежка от историческите епизоди на напрежение.

Европа се обръща към себе си в отбраната – поръчките към САЩ намаляват, а европейските системи, включително за ПВО, печелят терен. Според събеседника пренастройка храни позитивните очаквания и извън отбранителния сектор.

САЩ: инфлация, затваряне на правителството, долар и секторни идеи

За САЩ Ванюв отбеляза, че основният капиталов пазар „се чувства в добри води“, но ключовите макроданни идват със закъснение заради спиране работата на правителството и дълговия таван.

Очакванията са инфлацията да излезе малко по-висока – до голяма степен заради митата, което свива маневрения диапазон на Федералния резерв. Според събеседника централната банка вероятно ще направи още едно понижение на лихвата до края на годината; ускорение на цените би усложнило тази траектория, но и при такъв сценарий Фед и ЕЦБ запазват „буфер“ за реакция.

В краткосрочен план затварянето на правителството само по себе си действа като спирачка върху икономиката – потоците към домакинства временно пресъхват, макар че служителите традиционно получават компенсация със задна дата. По линията „пазари – политика“ Ванюв не вижда наближаващ „икономически катаклизъм“; според него се намираме в зона без „ясен оптимизъм“.

Той допълни, че трендът за растеж на акциите продължава, а и изкуственият интелект постепенно започва да носи реални приходи и ефективност на водещите компании. Централните банки биха абсорбирали евентуален шок с цената на известна инфлация – различен сценарий от „нулевите лихви и инфлация“ от преди години.

На валутния фронт доларът се движи в тесен диапазон спрямо еврото (около 1,15–1,18), като валутата показа слабост през годината. Евентуално разведряване в търговията САЩ–Китай би подкрепило пазарите и би „развързало ръцете“ на Фед, защото митата хранят инфлационните очаквания в една вносно-ориентирана икономика.

По сектори Ванюв вижда няколко линии. Технологиите остават „заслужаващи внимание“ – въпреки отстъплението при „Великолепната седморка“, отчетите са стабилни. В Европа аерокосмическият и отбранителният сектор продължава да расте, но е разумно да се изчака реалното материализиране на плановете на ЕС.

За златодобивните компании той препоръчва повече внимание: високите цени на метала насърчиха инвестиции и разходи, а едно разклащане в котировките би ударило възвръщаемостта. Финансовият сектор, обратно, изглежда с „много потенциал“ – при очаквани понижения на лихвите от ЕЦБ и почти сигурно от Фед печалбите на банките имат пространство за разширяване.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Lombard Odier очаква злато на $4600 догодина

Инвеститорите в злато запазват спокойствие въпреки рязкото поевтиняване

Фоули от Rabobank очаква златото да изравни последните върхове

NorthStar очаква волатилност при златото и занапред