"Стената от дронове" изисква Европа да мисли като стартъп

В завода за дронове „Генерал Черешня“ Максим, бивш авиационен инженер с татуировки и тунели в долната част на ушите с размерите на монети, отваря вратата към бръмченето и тракането на 74 работещи под пара 3D принтери. Те изплюват пластмасови части за производството на дронове прехващачи, последната иновация в Украйна, която променя облика на войната.

Квадрокоптерите с размери 30 на 30 сантиметра, произведени тук, в „Генерал Черешня“, може да изглеждат като извадени от рафтовете на магазин Best Buy. Те може да струват само 48 хил. украински гривни (1154 долара), но също така летят с до 200 км/ч и са натрупали над 5000 потвърдени унищожавания на по-скъпи руски щурмови и наблюдателни безпилотни летателни апарати, откакто за първи път се появиха на бойното поле през февруари. „Това е като да купиш iPhone, само че е по-евтино и ни помага да спечелим войната“, казва Андрий Лавренович, член на борда на завода.

Дроновете за лов на дронове са само една част от битката за технологично предимство, която се води в Украйна, където безпилотните летателни апарати вече са отговорни за над 70% от всички жертви, изпреварвайки артилерията. Но едва ли има по-добро място от този малък завод, където да се обмисли какво трябва да направи Европа сега, и какво да избегне, докато обсъжда как да изгради защитна „стена от дронове“.

Четири точки се открояват.

Първо, променете името – образът на стена е успокояващ, но опасно подвеждащ. Второ, заобиколете съществуващите системи за обществени поръчки, които, с изключение на нишови, високотехнологични продукти, са фундаментално неподходящи за задачата. Трето, включете и интегрирайти Украйна, дори само защото Европа се нуждае от данните и експертните познания, които сега се намират на източната ѝ граница. И накрая, започнете да строите сега – нека преговорите за общата архитектура и финансирането да се проведат по-късно.

С други думи, Европа трябва да се откаже от почти всичко, което обикновено прави, когато се сблъсква с толкова голяма идея и по-скоро да мисли като стартираща компания. Да, ще се случи за първи път, но ако не сега, кога? В този смисъл Владимир Путин може би направи услуга на Стария свят миналия месец, когато започна да изпраща дронове да проучат въздушното пространство на НАТО над Полша, Румъния, Дания и Германия, както и изтребители МиГ във въздушното пространство на Естония. Той принуди ръководителите да признаят, че отбраната на алианса дори не се доближава до готовност.

Срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в сряда се опита да реши проблема, но трябва да се извърви дълъг път, за да се запълни огромната празнина, която заплахата от евтини, масово произвеждати атакуващи дронове с голям обсег, включително ирански „Шахед“ и значително подобреното му руско копие „Геран 2“, проби в европейската система за възпиране. Съществуващите системи за противовъздушна отбрана на НАТО са създадени, за да се справят с редки и скъпи бойни самолети и ракети, използвайки също толкова редки и скъпи системи като американската Patriot. Те не могат да се справят с новата заплаха и не бива да се хабят в опити за това.

Колкото по-дълго тази празнина остава незапълнена, толкова по-голямо ще бъде изкушението за Путин, или може би и за други, да се възползват от нея преди да изгубят тази възможност. Мирно споразумение за Украйна няма да промени това. Дори след прекратяване на огъня нищо в руската реторика или действия не подсказва, че Путин ще сложи изведнъж край на своята военна икономика. Той даде ясно да се разбере, че счита нахлуването си в Украйна само за първа стъпка към промяна на обстановката в областта на сигурността в Европа в полза на Русия.

Наименованието има значение

Внезапната шумотевица около т. нар. „стена от дронове“ е добра новина. Но съдейки по безрезултатната среща на върха на лидерите по този въпрос в Копенхаген по-рано този месец, твърде малко правителства осъзнават колко много трябва да се промени, за да запълнят тази празнина в наличната времева рамка. Стрелките на военния часовник на Путин се въртят много по-бързо от тези в Европа.

Това ново средство за възпиране ще изисква евтина, многопластова, интегрирана отбрана с фиксирани и мобилни сензори. Тя трябва да бъде изградена по границите на Европа, разбира се, но и в дълбочина, чак до летищата във Великобритания, терминалите за втечнен природен газ в Германия и атомните електроцентрали във Франция. Затова по-скоро не става дума за стена от дронове, а за таралеж от дронове, чиито бодли представляват стотици, а с времето дори хиляди точки на отбрана по целия континент.

От Украйна знаем, че повечето ракети тип „Шахед“ се свалят късно по време на полет, тъй като намаляват височината си при приближаване към мишената, далеч отвъд всяка граница. По-малките безпилотни летателни апарати могат да се изстрелват от кораби. Украинският президент Володимир Зеленски твърди, че дроновете, които затвориха датските летища миналия месец, са излетели от плавателни съдове от сенчестата флотилия на Русия. Някои могат да се изстрелват от куфар на саботьор, пренесен още по-близо.

Ето защо украинските железопътни и енергийни компании вече назначават служители, които да бъдат обучени като пилоти на дронове прехващачи, за да могат да защитават важни обекти от последната миля. Това е практика, която би могла да стане част и от отбраната на Европа. Имената са важни. Ако определим разрастващата се мрежа като стена, рискуваме данъкоплатците да възприемат всяко успешно прехващане на безпилотни летателни апарати дълбоко във въздушното пространство на НАТО като провал.

Заемете от Безос

Що се отнася до обществените поръчки, нищо не би могло да бъде по-неподходящо от сегашния европейски модел, при който правителствата избират оферти от малък брой основни подизпълнители в областта на отбраната след години на разработка, последвани от месеци или години на подготовка за масово производство. Всичко, произведено с такива дълги периоди на разработка, може да бъде остаряло при раждането си. Украйна разрба това по трудния начин.

Проблемът, както ми каза Лавренович, докато разглеждахме един от малките му заводи, оборудван със задължителната за стартиращите технологични компании маса за пинг-понг и „барбарони“, бил времето. Минали шест месеца от момента, в който бригадата подала заявка до Министерството на отбраната, до доставката на фронта. Това е светкавично бързо по европейските стандарти за обществени поръчки в отбраната, но изключително бавно в сравнение с нуждите на бойното поле и необходимостта от приспособяване.

За да помогне за решаването на този проблем, Киев разработи Brave1 Market, нещо като вътрешен Amazon или eBay, където компаниите могат да предлагат системите си за директна продажба на бригадите. Те могат да плащат с паричните бюджети, които събират частно, особеност на украинския начин на водене на война, или с електронни точки, спечелени от потвърдени убийства по подобие на видеоигрите. Има дори табло с точки, на което се проследява успехът на дроновете на бригадите на първа страница. Към сряда в некласифицираната част на сайта бяха регистрирани 51 украински дрона за прехващане в допълнение към безпилотни наземни превозни средства, дронове за атака от първо лице и всички видове друго оборудване.

На 31 юли украинското министерство на отбраната последва примера със собствен сайт, наречен DOT-Chain Marketplace, за който 12 бригади получиха по една сума държавни средства, които да изразходват за дронове по свое усмотрение. „Генерал Черешня“ изпълнил първата поръчка, за която били необходими десет дни от клика до доставката. Сайтът беше пуснат за всички 130 бригади по-рано на този месец. До края на годината се очаква да бъде пуснат нов конфигуратор на продукти, който ще позволи на бригадите да персонализират поръчките си за дронове, конкретни за всяка мисия.

Това не е толкова странно, колкото може би звучи. Нидерландия вече разполага с подобен „каталог с дронове“ с оборудване, което е предварително проверено от търговска компания и армейските части могат да купуват от него с предварително отпуснати средства от Министерството на отбраната. Струва си да се обмисли дали украинският цифров пазар за дронове може да бъде разгърнат на паневропейско ниво, финансиран и проверен на национално ниво, но снабдяван от компании от целия континент, за да се създаде мащаб и конкуренция. Това би могло, като страничен ефект, да създаде полезен прецедент за решаване на най-голямата слабост на Европа в областта на отбраната, а именно дублирането, което произтича от ревнивите национални обществени поръчки.

Това пак може да е твърде много, когато става въпрос за платформи с голям бюджет като военни кораби или самолети. А фрагментираният пазар в Украйна не е модел, който може просто да се копира и приложи, поради ограниченията, които налага върху разширяването на производството. Но европейските страни членки на НАТО трябва да консолидират и ускорят веригите за доставки на дронове, ако искат да превърнат бюджетите си за отбрана в бойна сила, която е значима без САЩ – възможност, която сега трябва да бъде планирана. „Всичко това изисква преосмисляне, което трябваше да направим преди десет години“, ми каза Себ Матюс, вицепрезидент на компанията за цифрово разузнаване Adargа, на конференция за цифрови технологии в Кралския институт за обединени услуги във Великобритания тази седмица.

Поставете Украйна на преден план

С оглед на дългосрочното възпиране малките професионални армии в Европа ще се нуждаят от по-висококачествени продукти от Украйна, която трябваше да предпочете скоростта пред сложността в борбата за оцеляване срещу руското нашествие. Характерните за „Генерал Черешня“ прехващачи AIR са предимно ръчни и всеки от тях изисква пилот за управление. Те също така не са достатъчно бързи, за да преследват най-големите руски „Шахед“ и „Геран 2“ с голям обсег. (Модел, който е способен на това, е в процес на тестване и се очаква да бъде пуснат по-късно този месец.)

Дронът прехващач Blaze, произведен от латвийската компания Origin Robotics, е по-автономен. Елемент на изкуствен интелект използва данни в реално време, за да помогне на всяка бойна част да достигне мишената, което означава, че един пилот може да управлява няколко прехващача едновременно в рояк от дронове. Цената му е по-висока, но все пак е много по-евтин от „Шахед“ и „Геран“, които струват между 35 хил. и 100 хил. долара и са предназначени да унищожават, да не говорим за ракетата SAC3 Patriot, която струва над 4 млн. долара.

Но дори продуктите, предназначени за използване по-далеч на запад, далеч от фронтовите линии на Украйна, няма да бъдат разработени достатъчно бързо или ефективно, без Киев да бъде интегриран в екосистемата за доставки за европейската отбрана с дронове. Blaze, например, беше тестван и разработен на бойните полета в Украйна. И като много от украинските стартъпи за дронове, „Генерал Черешня“ търси западен стратегически инвеститор. Целта е да получи помощ за научно-развойна дейност, фанансиране и разширяване на производството в замяна на достъп до обратната връзка и тестовата мрежа на компанията на фронта. Това, което днешните производители на дронове трябва да предоставят, е научно-развойна дейност и услуги по приспособяване, както и готови продукти.

Лавренович казва, че компанията му поддържа постоянна комуникация с 60 украински бойни бригади. Информацията, която получават за технологичните промени в Русия, например въвеждането на камери със задно насочване за засичане на дронове ловци и маневреност за избягването им, позволява на компанията бързо да преправи следващата партида, изпратена на фронта.

Това прави интегрирането на Украйна в „стената от дронове“ на Европа добро за Киев, но поне толкова важно и за Стария континент, който изостава в технологичните иновации като цяло и в изкуствения интелект в частност. Ето една възможност да се промени това във важна област, тъй като трагедията в Украйна предоставя на Европа близък източник на неповторимо ценни данни.

Въпреки че има потенциални купувачи, които биха искали да придобият дял в „Генерал Черешня“, сключването на сделка се оказа трудно, отбелязва Лавренович, тъй като Украйна забранява износа на дронове, което намалява търговския интерес на чуждестранните инвеститори. Зеленски неотдавна заяви, че ще смекчи контрола и колкото по-скоро го направи, толкова по-добре. От това зависи успехът на Brave Tech EU на министъра на цифровата трансформация Михаил Федоров, съвместна платформа за иновации в областта на дроновете на стойност 100 млн. евро, която той създаде през юли с агенциите за отбрана на ЕС.

Започнете с малко, започнете сега

Скоростта и гъвкавостта са от ключово значение тук, като отговорите по-скоро могат да бъдат намерени в Киев, Рига или Талин, отколкото в Брюксел или Берлин. Blaze, например, е резултат от специалната програма на латвийското правителство, където отговорността за разработването на дронове, които военните трябва да закупят, беше възложена на специално създаден отдел на Министерството на отбраната, със собствен бюджет за финансиране на проекти за развитие на частния сектор за доставки.

Латвия, може би не изненадващо предвид местоположението ѝ и историята ѝ с Москва, се зае с проблема с две ръце. Заедно с Великобритания тя създаде коалиция от 20 държави за доставка на безпилотни летателни апарати на Украйна, а миналия месец откри нов център за компетентност в областта на дроновете, който да обедини латвийския и украински инженери и компании за разработване на нови технологии и за двете страни. Непосредствената цел е да се помогне на Киев, но това е и „точно като градивен елемент към по-широка защита с дронове за НАТО и Европа“, каза ми министърът на отбраната Андрис Спрудс след срещата на НАТО в Брюксел в сряда.

Според него целта е да се изгради цяла екосистема от доказани производители на дронове, университетски изследователски отдели и запаси от материали като батерии, така че когато дойде моментът, инфраструктурата да може бързо да увеличи производството на най-модерни дронове и средства против дронове.

Сътрудничеството на Латвия с подобна правителствена служба в Естония, например, е довело до интегрирането на Blaze с наземна система за противовъздушна отбрана с малък обхват на име Eirshield, произведена от компания в Талин. И тя беше изпитана и усъвършенствана чрез внедряване на фронтовите линии в Украйна. „Така ще бъде изградена стената от дронове, като се започне с местни строителни блокове, а след това ще се развива“, ми каза главният изпълнителен директор и основател на Origin Robotics Агрис Кипурс.

Ключът е да се поддържат ниски единични разходи, кратки срокове, постоянно приспособяване и да се започне веднага. Много ще зависи просто от признаването, че когато става въпрос за технологията при дроновете, Украйна е станала основен ресурс, от който ще се възползва или Западна Европа, или, ако бъде победена и превзета, Русия. Целта на европейските правителства трябва да бъде да предотвратят втория изход и да не пречат на първия.

Още по темата

Военен план на ЕС предвижда проекти за дронове и ПВО за 2026 г.

Дания обвини Русия в хибридна война след нахлуването на дронове

За да води войни с дронове, Европа трябва да преодолее хронична липса на финансиране

С провокациите с дронове Русия иска страните от НАТО да спрат помощта за Украйна