Висши ръководители на някои от най-големите руски банки са обсъждали насаме търсене на държавно финансиран спасителен план, ако нивото на лошите кредити в портфолиата им продължи да се влошава през следващата година.
Поне трима кредитори, определени като системно важни от Банката на Русия, са обмислили възможността да се нуждаят от рекапитализация през следващите 12 месеца, според настоящи и бивши служители и документи, прегледани от Bloomberg News.
Банките са обсъждали вътрешно как биха повдигнали въпроса за спасителен план пред централната банка, ако това се наложи. Сценарият възниква, защото оценката им за качеството на кредитните им портфолиа е много по-лоша от официалните данни, според източниците и документите.
Източниците, поискали анонимност, за да разкрият информация, която не е публична, заявиха, че всяко искане за спасителен план зависи от продължаващото нарастване на обема на лошите кредити през следващата година. Въпреки това те казаха, че дискусиите стават все по-спешни в банковата индустрия.
На хартия банковата система е в относително добро състояние, като печалбите са стабилни дори на фона на нарастването на така наречените необслужвани кредити за компании и домакинства, като основният лихвен процент на централната банка е почти рекордно висок от 20%. Официално нивата на лош дълг остават доста под тези, регистрирани при минали финансови кризи, които бяха обезвредени от руските власти.
Сама централна банка обаче посъветва кредиторите да се съсредоточат върху преструктурирането на кредитите, вместо да признават пълния мащаб на влошаващите се кредити.
Централата на Русия не отговори на имейл запитване за коментар.
Управителят на централната банка Елвира Набиулина омаловажи риска от системна криза на финансов форум в Санкт Петербург на 2 юли, заявявайки, че банковата система на Русия е „добре капитализирана“ и разполага с капиталови резерви от 8 трилиона рубли (102 милиарда долара). „Като орган, който контролира банките, заявявам с пълна отговорност, че тези опасения са абсолютно неоснователни“, каза тя.
Централната банка заяви, че може да освободи така наречения макропруденциален капиталов буфер, който ще позволи на банките да абсорбират загуби и да работят с временно по-ниски капиталови коефициенти. Тази стъпка може да облекчи известен натиск върху системата, освен ако обемът на загубите не надхвърли предназначението на буфера.
Официално делът на лошокачествените кредити за корпоративни кредитополучатели е бил 4% към 1 април, докато делът на необезпечения потребителски дълг с просрочие от 90 или повече дни е бил 10,5%.
Въпреки това, водещите банкери започнаха да бият тревога относно перспективите за следващата година.
„Вече е ясно, че няма да е лесно“, каза Херман Греф, главен изпълнителен директор на държавната "Сбербанк", най-големият кредитор в Русия, за перспективите за следващата година на годишното събрание на акционерите миналия месец, тъй като качеството на кредитния портфейл се влошава, а компаниите все по-често се нуждаят от преструктуриране на дълговете си. „Надявам се, както винаги, че ще можем да намерим съвместни планове за преодоляване на тези трудни времена“, добави той.
Във ВТБ, втория по големина кредитор в Русия, делът на необслужваните кредити от физически лица в портфолиото на дребно е достигнал 5% през май, възлизайки на 377 милиарда рубли, заяви първият заместник-председател на банката Дмитрий Пианов, съобщи вестник „Ведомости“ на 1 юли.
Този показател се е увеличил с 1,2 процентни пункта от началото на годината. Делът на лошите кредити може да достигне 6%-7% до 2026 г., каза Пианов, въпреки че отбеляза също, че това е под пика от 8%-10%, наблюдаван през 2014-16 г.
Клиентите са обезпокоени от високите лихвени проценти, а делът на лошите кредити нараства, въпреки че банките засега ги преструктурират и имат достатъчно резерви, според висши мениджъри на два системно важни руски кредитора, пожелали да бъдат анонимни, обсъждайки вътрешни въпроси.
Въпреки че досега има малко признаци за криза, която така или иначе би могла да бъде разрешена чрез инжектиране на средства, много данни са класифицирани и пълната картина може да не е видима, каза един от източниците.
Русия е използвала спасителни планове и други механизми за рекапитализиране на фалиращи банки в миналото. През 2017 г. централната банка похарчи най-малко 1 трилион рубли, за да спаси три големи частни банки - „Откритие“, „Промсвязьбанк“ и „Б&Н Банк“, ход, който според нея бе необходим за спасяването на финансовата система.
През 2017 г. централната банка създаде Фонда за консолидация на банковия сектор, за да влее капитал в кредиторите, които се сблъскват с натиск от лоши кредити, и да ги рехабилитира.