Руските банки се опасяват от системна дългова криза до 12 месеца

Настоящи и бивши банкови служители са описали ситуацията в Русия като опасна и са заявили, че има нарастващ риск от криза във финансовия сектор на страната през следващата година

26 June 2025 | 19:00

Автор: Bloomberg News
Редактор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Руската икономика е изправена пред влошаващи се перспективи, които са по-сериозни от публично признатите, с реален риск от системна банкова криза през следващите 12 месеца, според руски банкови служители.

Руските банки са все по-загрижени за нивото на лошите дългове в балансите си, според служители и документи, видени от Bloomberg News. Те са алармирали в лични разговори за броя на корпоративните и индивидуалните клиенти, които не успяват да извършват плащания по заеми, тъй като се борят с високи лихвени проценти, казаха източниците.

Настоящи и бивши банкови служители са описвали в лични разговори ситуацията в Русия като опасна и са заявили, че има нарастващ риск от разпространение на дългова криза във финансовия сектор на страната през следващата година, ако обстоятелствата не се подобрят. Хората са говорили, пожелали анонимност, тъй като не са били упълномощени да обсъждат публично тревогите в сектора.

Напрежението в банковата система може да повдигне по-широки въпроси относно способността на президента Владимир Путин да поддържа войната на Русия в Украйна, която вече е в четвъртата си година, особено ако американските и европейските съюзници на Киев насочат по-строги санкции към руския финансов сектор. Европейският съюз в момента обсъжда нови ограничения за още руски банки.

Поддръжниците на Украйна също настояват Доналд Тръмп да наложи на Русия строги нови санкции, след като Путин отхвърли призивите за прекратяване на огъня във войната, за да се позволят мирни преговори. Досега президентът на САЩ се въздържа от предприемане на мерки.

Официалните данни може да прикриват истинския мащаб на проблема с дълга, казват някои от източниците. Кредитополучателите отлагат плащанията, което означава, че макар публичните данни за закъснелите плащания все още да не предполагат сериозен проблем, реалността е, че много повече заеми не се изплащат по план, според вътрешна бележка от една голяма банка, видяна от Bloomberg.

Банките са изчислили, че лошите им дългове достигат трилиони рубли и предприемат стъпки за управление на повишения риск, водещ до ранни признаци на кредитна криза, казват хора, запознати с вътрешните оценки. Една оценка показва, че портфолиото от корпоративни кредити на руските банки през първите два месеца на 2025 г. е намаляло с 1,5 трилиона рубли (19 милиарда долара), преди да се стабилизира.

Напрежението сред висшите служители на Путин относно рисковете за икономиката излезе наяве на водещия международен икономически форум в Санкт Петербург миналата седмица.

„На прага сме на рецесия“, каза министърът на икономиката Максим Решетников по време на дискусия, в която управителят на Банката на Русия Елвира Набиулина заяви, че икономиката преживява необходимо охлаждане. Министърът на финансите Антон Силуанов призна, че „сега преживяваме студен период“.

Путин ясно изрази позицията си в реч на следващия ден. „Някои специалисти, експерти, посочват рисковете от стагнация и дори рецесия“, каза той. „Това, разбира се, не бива да се допуска при никакви обстоятелства.“

Разбира се, годините на безпрецедентни санкции от страна на САЩ и техните съюзници от Г-7, откакто Путин нареди инвазията през 2022 г., досега не успяха да поставят руската икономика на колене, тъй като правителството значително увеличи разходите за отбранителни индустрии и в подкрепа на бизнеса, засегнат от ограниченията.

Руските банки също отчетоха рекордни печалби от 3,8 трилиона рубли през 2024 г., надминавайки резултата от предходната година с 20%, според данни на централната банка.

Търсенето на работна ръка от страна на военните обаче засили недостига на работна ръка и помогна за спираловидно увеличаване на заплатите, което увеличи доходите на много руснаци, но също така подхрани ускоряващата се инфлация до годишен пик от над 10% в прегряващата икономика.

Банката на Русия реагира, като повиши основния си лихвен процент до рекордно високите 21% през октомври. Набиулина предпазливо намали основния лихвен процент за първи път от близо три години до 20% този месец след поредица от оплаквания от чиновници и бизнеси, че наказателните разходи за дълга задушават растежа и заплашват да доведат компании до фалит.

Въпреки че икономиката се разшири с 4,5% миналата година, годишният растеж се забави рязко до 1,4% през първото тримесечие на 2025 г., според данни на Федералната статистическа служба.

Проблемите с така наречената икономика на две скорости на Русия се натрупват, тъй като военно-промишленият ѝ комплекс се възползва от огромните държавни разходи за войната, докато много предприятия от частния сектор се борят със забавящото се търсене, нарастващите разходи и по-ниските цени на износа.

По-малко документиран е нарастващият натиск върху банковия сектор, след като той отпусна благоприятни заеми, за да помогне за финансирането на голяма част от военните усилия на Кремъл, и е изправен пред тежестта на възстановяването на тези дългове.

Наблюдава се особено забавяне в строителния и индустриалния сектор и дори някои признаци, че военната страна на руската икономика може да започне да стагнира, според източници и документи.

Има някои публични признаци на загриженост относно нивата на лошите дългове.

Доклад на централната банка от май предупреди за „уязвимости на финансовия сектор“, включително „кредитен риск и риск от концентрация при корпоративното кредитиране“, както и „влошаващо се представяне на кредитите“ при потребителското кредитиране. В доклада се казва, че около 13 от 78-те най-големи компании в Русия не са били в състояние да обслужват дълга си, което е двойно повече от година по-рано.

Въпреки това регулаторът заяви, че „банковият сектор остава устойчив като цяло“, докато съотношението на проблемните кредити в кредитирането на дребно е „значително по-ниско“ отколкото през 2014-2016 г., когато Русия за първи път беше засегната от санкции заради Украйна след анексирането на Крим от Путин.

Руската рейтингова агенция ACRA предупреди в доклад през май за „влошаване на качеството на кредитния дълг“. Около 20% от капитала на целия банков сектор се държи от кредитополучатели, чиято кредитоспособност е застрашена от значително намаляване поради високите лихвени проценти, съобщи агенцията.

Друг доклад от същия месец на Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, мозъчен тръст с тесни връзки с представители на Кремъл, установи „умерена вероятност“ от системна банкова криза до април 2026 г. Той предупреди, че рискът може да се увеличи, ако продължи да се наблюдава спад в отпускането на нови кредити и по-нататъшно увеличение на лошо обслужваните кредити.