От Mercedes до LVMH: големите фирми подкопават борбата на ЕС срещу митата на САЩ

За европейските бизнеси загубите от митата ще се комбинират със слабо вътрешно търсене, засилена конкуренция от Китай и загубата на евтина енергия от Русия

3 July 2025 | 21:00
Автор: Уилям Уилкс, Алберто Нардели, Ашли Фърлонг
Редактор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Германският автомобилен производител Mercedes-Benz Group AG, френският луксозен гигант LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton SE и други големи европейски фирми са начело на корпоративния натиск, който отслабва усилията на Европейския съюз да се противопостави на търговските заплахи на Доналд Тръмп.

В опит да предотвратят трансатлантическа търговска война, някои бизнес ръководители проведоха задкулисни срещи с американски служители, за да преследват собствените си интереси. Инициативите включват оказване на натиск върху европейските правителства и Брюксел за бърза сделка и премахване на емблематични американски продукти - като бърбън - от списъка със стоки, които ще бъдат обект на нови мита, за да се обезвреди потенциалът за ескалация, според източници на Bloomberg, запознати с въпроса.

Подтикнати от опасения относно печалбите си и конкурентните си недостатъци, европейските компании оказват все по-голям натиск както публично, така и частно, с наближаването на крайния срок 9 юли за постигане на споразумение за избягване на 50% мита върху почти целия внос на САЩ от ЕС.

Ако споразумението се окаже незадоволително, Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС - предложи мита върху американски износ за Европа на стойност около 95 милиарда евро в отговор на митата върху автомобили и метали.

Исканията на държавите членки и индустрията биха намалили списъка с до 70 милиарда евро, казаха източниците, които поискаха да останат анонимни, обсъждайки разговори при закрити врати. Комисията отхвърли опасенията, че ще намали значително пакета от мита, казаха източниците.

„Абсолютно сме фокусирани върху положителен резултат“, каза Марош Шефчович, търговският представител на блока, пред репортери в Брюксел в понеделник. Той пътува до Вашингтон за последния кръг от преговори в четвъртък.

ЕС вече е готов да приеме търговско споразумение, което включва 10% универсални мита за много от износните му стоки, въпреки че иска САЩ да се ангажират с по-ниски ставки от обявените за ключови сектори като фармацевтични продукти, алкохол, полупроводници и търговски самолети. 

В основата на корпоративния отпор са доходоносните търговски връзки, които европейските компании не могат да си позволят да изоставят. Автомобилопроизводителите и фирмите за медицинско оборудване се възползват от по-високи цени и по-широки маржове в САЩ, като същевременно разчитат на софтуер от Силициевата долина и произведени в САЩ компоненти като свръхпроводящи магнити и рентгенови тръби. Елитните американски университети също така захранват европейските амбиции в областта на електрическите превозни средства, медицината с изкуствен интелект и биотехнологиите. Тази комбинация кара много корпоративни лидери да се притесняват от силен отговор от страна на ЕС.

„Съществува схващане, че наказването на американските износители би помогнало на европейската индустрия. Това просто не е вярно“, каза Оливър Бизаца, главен изпълнителен директор на лобистката група MedTech Europe, която представлява фирми, включително Philips NV, Bayer AG и Siemens Healthineers AG. „Ако ЕС отмъсти, секторът ще бъде ударен двойно и разходите за производство на медицински изделия ще се повишат.“

Преговорите между Брюксел и Вашингтон се водят от май и напрежението е високо. Тръмп остро критикува настоящите търговски споразумения като „напълно неприемливи“ и определи ЕС като „по-неприемлив от Китай“.

Въпреки че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че „всички опции“ са на масата, нейната позиция е подкопана от компании, които работят за отслабване на преговорната позиция на блока.

Длъжностни лица на ЕС казват, че някои от най-разрушителните маневри са дошли от германските автомобилни производители. Mercedes, BMW AG и Volkswagen AG са представили свои собствени предложения в дискусии с американски представители.

Главните изпълнителни директори и други висши служители и от трите производителя са пътували до Вашингтон за срещи при закрити врати със съюзниците на Тръмп, включително министъра на търговията Хауърд Лътник. Те са постигнали малък напредък въпреки отправените мирни предложения.

BMW обяви нови инвестиции в САЩ, Mercedes премести производството на SUV GLC – сред най-продаваните модели на марката – в Алабама, а шведската Volvo Cars AB обеща да разшири производството в САЩ. Европейски представители се опасяват, че фирмите биха могли да привлекат своите доставчици също да преместят някои инвестиции и производство в САЩ.

По подобен начин редица европейски фармацевтични производители, включително френската Sanofi, обещаха да похарчат милиарди за разработване и производство на лекарства в САЩ.

Индустриални групи, представляващи производителите на френски коняк и ирландско уиски, също засилиха лобистките си усилия, предупреждавайки, че ответните мита ще засегнат сектор, където САЩ и Китай представляват над 80% от износа. Търговски асоциации в Париж и Дъблин разпространиха позиции, призоваващи Брюксел да деескалира напрежението, твърдейки, че спиртните напитки са се превърнали в политически заложници в спор, който няма много общо с техните индустрии.

За европейските бизнеси времето е деликатно. По време на първия мандат на Тръмп, стабилният растеж в Китай и ЕС направи САЩ малко по-малко критични, а също така нямаше война в Украйна. Но сега вътрешното търсене е слабо, конкуренцията от Китай се засилва, а загубата на евтина руска енергия добавя разходи, което прави САЩ още по-важни.

„Вече има измерим спад в преките инвестиции и конкретни загуби в просперитета“, каза Дейвид Дайснер, управляващ директор на германската лобистка група „Фондация за семейни предприятия и политика“, на брифинг за пресата в Берлин тази седмица. „Тарифните мерки вече действат като търговска бариера.“

Като част от по-широката си стратегия, ЕС работи за подобряване на вътрешния пазар на блока и бърза да сключи търговски сделки по целия свят, за да предостави на компаниите възможности за диверсификация извън САЩ.

За Брюксел залозите са високи. Колективното договаряне е от основно значение за силата на ЕС. Това единство се запази по време на Брекзит, но сега може да се разпадне, тъй като наближава крайната дата за преговори.

„За да оптимизира интересите на ЕС, ЕК наистина трябва да поеме водеща роля“, каза Майкъл Плъмър, професор по международна икономика в кампуса SAIS Europe на университета „Джонс Хопкинс“ в Болоня.

Слаб резултат с Вашингтон би могъл да се отрази на други конфронтации, особено с Китай, по въпроси като субсидиите за електрически превозни средства, слънчевите панели и достъпа до чисти технологии – и да навреди на перспективите за ключови индустрии и инвестиции.

Наред с корпоративния натиск, германският канцлер Фридрих Мерц критикува подхода на комисията към търговските преговори като твърде сложен и призова за по-голям фокус върху ключови индустрии като автомобилите, фармацевтиката, химикалите и машините – най-големите производствени сектори на Германия.

„Не става въпрос за фино изваяно, всеобхватно търговско споразумение със Съединените американски щати“, каза той в четвъртък в реч пред банков форум в Берлин. „По-добре бързо и просто, отколкото дълго и сложно.“

На този фон влиятелни гласове призовават за сдържаност. Председателят на LVMH Бернар Арно предупреди, че невъзможността за постигане на споразумение може да бъде катастрофална за френската винена и спиртна индустрия и призова за компромис, вместо за конфликт, като дори предложи да съществува зона за свободна търговия между ЕС и САЩ.

Милиардерът, който познава Тръмп от 80-те години на миналия век, се ангажира лично и посети Вашингтон поне два пъти след встъпването в длъжност на Тръмп, а синът му Александър също се срещна лично с официални лица през май.

„Надявам се да успея, със скромните си средства и контакти, да убедя Европа да възприеме възможно най-конструктивното отношение“, каза Арно пред френските законодатели през май.