Мълчанието на Пауъл за бъдещето му усложнява търсенето на нов шеф на Фед

Докато президентът Доналд Тръмп и съветниците му преценяват възможните наследници на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, се натъкват на сериозно усложнение: не е ясно дали Пауъл ще напусне централната банка догодина.

Ръководителят на Фед многократно отказва да каже дали ще се оттегли, когато четиригодишният му мандат като председател изтече през май, или ще остане в Управителния съвет – нещо, което технически може да прави до януари 2028 г., когато изтича срокът му като управител. Перспективата Пауъл да остане във Фед е накарала представители на администрацията да подготвят няколко сценария за негово заместване, тъй като Тръмп търси председател, който да подкрепи икономическата му програма.

Президентът заяви във вторник, че има „две или три кандидатури фаворити“ за евентуален наследник на Пауъл, но отказа да ги назове. В последните седмици съветници на Тръмп дори обсъждали с него възможността Скот Бесент едновременно да заеме постовете на финансов министър и председател на Фед, твърдят източници, запознати с разговорите. Подобен ход би бил безпрецедентен, откакто двете длъжности бяха разделени през 1935 г. с цел да се осигури известна независимост на Фед.

„Всеки твърдения, че президентът обмисля Бесент да бъде едновременно финансов министър и председател на Федералния резерв, са абсолютно фалшиви новини,“ заяви служител на Белия дом.

Говорител на Министерството на финансите насочи към изявление на Бесент от тази седмица относно евентуалното му кандидатстване. „Ще направя това, което президентът поиска, но мисля, че имам най-добрата работа във Вашингтон,“ каза той пред телевизия Bloomberg.

Тръмп ясно даде да се разбере, че следващият председател трябва да е „някой, който иска да намалява лихвите“. Пауъл и колегите му досега запазват курса, като заявяват, че им е нужна по-голяма сигурност, че тарифите на Тръмп няма да предизвикат трайно покачване на инфлацията.

Запитан във вторник по време на панел с други централни банкери за намеренията си, Пауъл отговори: „Нямам какво да ви кажа по този въпрос.“

Сдържаността на Пауъл напряга някои съветници на Тръмп, които тълкуват мълчанието като опит да се противопостави на желанието на президента за по-голямо влияние върху паричната политика, твърдят запознатите.

Ако остане управител, Пауъл ще остави на Тръмп само една предвидена възможност да попълни място в борда – това на Адриана Куглър, чийто мандат изтича през януари – до последната година от президентския мандат.

Бесент, като призна възможността Пауъл да остане, заяви в интервю за Bloomberg TV в понеделник, че една идея би била именно неговият бъдещ наследник да заеме мястото на Куглър и впоследствие да бъде издигнат за председател. Друга опция е да се избере сегашен управител, добави той.

Което подхранва спекулациите, че Пауъл може да остане в борда, ако Тръмп номинира човек, който е твърде услужлив към президентските изисквания, казва Нийл Дута, ръководител на икономическите изследвания в Renaissance Macro. „Това е лостът, който Пауъл държи, като не обявява намеренията си.“

Докато Тръмп понякога е спекулирал, че може да уволни Пауъл, решение на Върховния съд от май повиши летвата, изисквайки юридическо „основание“ за подобен ход.

В сряда натискът върху Пауъл се усили, след като шефът на жилищното финансиране във Вашингтон Бил Пулт обвини председателя на Фед, че е подвел законодателите относно разходите по ремонта на централата на банката. Пулт заяви, че това е достатъчно „основание“ за освобождаване, а по-късно президентът публикува в социалните мрежи, че Пауъл „трябва незабавно да подаде оставка“.

Свръхполитизираната обстановка около американската централна банка прави предстоящото решение за председател още по-чувствително от обичайното. По принцип ръководителите на Фед се пенсионират, когато изтече мандатът им, но рядко политическият фон е бил толкова напрегнат, колкото днес.

През февруари управителят Майкъл Бар подаде оставка като заместник-председател по надзора, но остана в борда — ход, който ограничава възможностите на Тръмп да прекрои състава. „Независимостта на Федералния резерв е критична за способността ни да изпълняваме законовите си мандати“, подчерта тогава Бар.

Като евентуален приемник се споменава управителят Кристофър Уолър, номиниран в първия мандат на Тръмп. Сред външните фаворити са директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет и бившият член на Фед Кевин Уорш, твърдят източници. Спрягано е и името на бившия шеф на Световната банка Дейвид Малпас.

Влиянието на Пауъл

Номинираният от Тръмп ще трябва да бъде потвърден от Сената, а при крехкото републиканско мнозинство не могат да се изгубят повече от три гласа.

Пауъл често отказва да коментира политически въпроси, свързани с президента, въпреки постоянните критики от страна на Тръмп.

„Изцяло съм фокусиран върху работата си,“ каза Пауъл тази седмица. „Важно е да използваме инструментите си, за да постигнем целите, възложени ни от Конгреса.“

Професор Сара Биндер от Университета „Джордж Вашингтон“ коментира, че неяснотата на Пауъл е „защитен механизъм“. „Предполагам, че той смята, че е в интерес не толкова на самия него, колкото на Фед, да не влиза в диалог с президента.“

Ако Пауъл остане в борда, ще продължи да влияе върху решенията на 19-членния Федерален комитет по отворените пазари. Лихвените ходове се решават с мнозинство и не е ясно колко тежест ще има новият ръководител, особено ако идва извън борда.

„Пауъл е спечелил лоялността на управителите и на персонала, които вероятно ще останат верни на него,“ казва Нийл Дута от Renaissance Macro. „Проблемът, който Тръмп създаде за следващия председател, е, че желанието му за намаляване на лихвите е толкова явно, че новият шеф рискува да изглежда като политическо послушко.“

Още по темата

Пауъл: Фед щеше да понижи лихвите повече, ако не бяха митата

Пауъл не изключва намаление през юли

Пауъл: Засега чакаме

Тръмп: Всеки ще бъде по-добър от Пауъл