Защо за Китай е трудно да излезе от цикъла на дефлация

Китайските управляващи обещаха да направят повече, за да подкрепят икономическия растеж и да намалят спада на цените

18:00 | 13 март 2025
Автор: Bloomberg News
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Дефлационната спирала в Китай се оказва трудна за преодоляване. Общите цени във втората по големина икономика в света спадат вече две поредни години и ако през 2025 г. те отново се понижат, както прогнозират много анализатори, това ще бъде най-дългата дефлационна серия за страната от 60-те години на миналия век насам.

Индексът на потребителските цени през януари и февруари тази година беше отрицателен за първи път от четири години насам. Базисната инфлация - която изключва променливите елементи като храните и енергията - се понижи с 0,1% през февруари, което е едва второто свиване за повече от 15 години.

Китайските управляващи обещаха да направят повече, за да подкрепят икономическия растеж и да намалят спада на цените. Те използваха някои от най-директните си изрази относно паричните и фискалните стимули от години насам, докато Китай се бори с подновена търговска война със САЩ заради завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом. Наложените от него 20% мита върху китайските стоки вече забавиха растежа на износа и натежаха върху бизнеса.


Дефлацията в Китай се задържа

Какво представлява дефлацията?

Този термин описва ситуация, при която се наблюдава трайно намаляване на цените на стоките и услугите в икономиката. Не бива да се бърка с дезинфлацията, която означава, че цените продължават да растат, но не толкова бързо. Последното се случва в САЩ, където годишният растеж на цените се забавя значително от средата на 2022 г. насам.


В САЩ и ЕС инфлацията спадна от пиковите си стойности през 2022 г.

Защо в Китай има дефлация?

Цените в САЩ и други големи икономики се повишиха рязко, когато те се отвориха отново след пандемията, тъй като нарастващото търсене съвпадна с недостига на много стоки. Предвижданията, че същото ще се случи и в Китай, се оказаха погрешни. Потребителската покупателна способност е слаба, а спадът в сектора на недвижимите имоти намали доверието, което накара хората да се въздържат от покупка на големи стоки.

Затягането на регулациите във високоплатените отрасли като технологичния и финансовия доведоха до съкращения и намаляване на заплатите, което допълнително намали желанието за харчене. Политическият тласък за развитие на производството и високотехнологичните стоки стимулира увеличаването на производството, но търсенето на тези стоки е слабо, което принуждава предприятията да намалят цените им.

Какво толкова лошо има в падането на цените?

По-ниските цени първоначално изглеждат добре за потребителите, но това не означава непременно, че те ще започнат да харчат отново. Всъщност те могат да се въздържат от покупка на скъпи стоки с надеждата, че цените ще паднат още повече.

Отлагането на потреблението би потиснало още повече икономическата активност, което ще намали печалбите на предприятията, ще намали наемането на персонал и инвестициите и ще окаже натиск върху доходите. Това може да доведе до нов спад в разходите и по-нататъшно намаляване на цените в низходяща спирала.

Дефлацията може да повиши и равнището на „реалните“ или коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти в икономиката. По-високите разходи за обслужване на дълга затрудняват инвестициите на предприятията, което от своя страна свива търсенето, предизвиквайки още по-голяма дефлация. Някои икономисти смятат, че подобна „дългова дефлация“ може да предизвика рецесия, тъй като хората не погасяват заемите си, а банките са подкопани.


Потребителските цени са под натиск в Китай

Защо дефлацията в Китай е трудна за преодоляване? 

Пекин реагира на предишни дефлационни цикли с решителни парични облекчения и големи мерки за фискални стимули. Но след пандемията правителството подходи по-предпазливо към стимулите, опасявайки се да не натовари икономиката с твърде много дългове.

Политиците не са склонни да се върнат към стария наръчник за изграждане на инфраструктура и предизвикване на бум на пазара на недвижими имоти. Президентът Си Дзинпин е твърдо решен да насочи икономиката към нови двигатели на растежа, като например напредналите технологии.

В резултат на това мерките за стимулиране са сравнително ограничени, а инвеститорите остават донякъде песимистично настроени по отношение на икономическите перспективи. В знак на мрачното настроение доходността на 10-годишните държавни облигации спадна до рекордно ниско ниво в началото на годината, след което се възстанови.

Какво направи Китай за дефлацията си и какво беше нейното въздействие?

През последните две години Китайската народна банка намали лихвените проценти няколко пъти, за да намали разходите по заемите и да стимулира търсенето. Длъжностните лица се опитват да обърнат тенденциите на пазара на недвижими имоти, като облекчават ограниченията за покупка и понижават прага за първоначалните вноски, както и лихвите по ипотечните кредити.

На банките беше наредено да отпускат повече кредити на строителните предприемачи, за да могат те да завършат спрените проекти, а местните власти бяха призовани да купуват непродадени апартаменти и да ги превръщат в общински жилища. Макар че политиците се въздържаха от раздаване на пари в брой на потребителите, те субсидираха покупката на автомобили и домакински уреди и предоставиха помощи на семейства и студенти с ниски доходи.

Широкият план за стимулиране, разгърнат от края на септември 2024 г., включваше програма на стойност 1,4 трилиона долара, която да помогне на местните власти да се справят с дълговете си. Мерките спомогнаха за подобряването на икономиката през последните месеци, но според икономистите не са достатъчни, за да обърнат тенденцията на спад на цените. Жилищният пазар остава слаб, а доверието все още е ниско.

Правителството обяви най-високото си рекордно ниво на заеми през 2025 г., като общият дефицит ще нарасне до 9,9% от брутния вътрешен продукт, в стремежа си да добави фискален стимул към икономиката. Но това все още е по-ниско от мерките, които Китай предприе при предишни спадове, или от тези, приети от други големи икономики по време на криза. САЩ например разшириха бюджетния си дефицит с повече от 13% от БВП в рамките на една година в първоначалния си отговор на пандемията.

Китайското правителство също така намали своята цел за потребителската инфлация до около 2% за 2025 г., което е най-ниското равнище от 2003 г. насам. Макар че тази цел до голяма степен се разглежда като таван, а не като задължителна задача, корекцията надолу е мълчаливо признание от страна на длъжностните лица, че по-бързият растеж на цените ще бъде предизвикателство.

Как Китай измерва дефлацията?

Съществуват три основни измерителя. Най-често цитираният е индексът на потребителските цени, който отразява промените в редица стоки и услуги, купувани от домакинствата. През ноември той отслабна до петмесечно дъно.

Индексът на цените на производител измерва промените в промишлените продукти, продавани от производителите, и се свива от повече от две години.

Дефлаторът на брутния вътрешен продукт се изчислява въз основа на разликата между номиналния и коригирания спрямо инфлацията прираст на БВП на икономиката. Той осигурява най-широкия измерител на ценовите промени в цялата икономика и е в най-дългата си дефлационна серия през този век.


Потребителската кошница на Китай

При кои продукти в Китай се наблюдава най-голям спад на цените?

Напоследък транспортът е най-големият фактор за намаляване на потребителските цени, най-вече поради спада на цените на автомобилите и бензина. Производителите на автомобили, включително BYD Co., поискаха от доставчиците да намалят цените, което е сигнал за засилване на ценовата война на китайския автомобилен пазар.

Що се отнася до по-широката икономика, индустриалният сектор - включително преработващата промишленост - отбеляза най-дълбокото свиване на цените през 2024 г. въз основа на дефлатора на БВП на секторно равнище, изчислен от Bloomberg. Подкрепата на правителството за производството - от евтини заеми до благоприятни данъчни политики - увеличи предлагането на стоки, които потребителите се колебаят да купуват.

Близко след това беше спадът на цените в сектора на недвижимите имоти, където устойчивият имотен балон доведе до пренасищане на жилищните запаси.


Индустрията на Китай отчете по-висока дефлация през 2024 г.

Как митата на Тръмп ще се отразят на проблема с дефлацията в Китай?

Още преди да са изминали два месеца от завръщането му в Белия дом, Тръмп наложи допълнителни мита върху всички китайски стоки, внасяни в САЩ. Китай отвърна с целенасочени мита върху американски продукти. Не е ясно дали Тръмп ще изпълни предложението си от предизборната кампания за повишаване на митата за Китай до 60%, но е вероятно по-нататъшно засилване на търговското напрежение между водещите икономики в света.

Има признаци, че и други държави могат да последват протекционистичния пример на Америка. Южна Корея и Виетнам заявиха през февруари, че ще наложат мита върху вноса на китайска стомана, а Мексико обсъди подобни мерки с Вашингтон.

Всичко това намалява перспективите за растеж на износа на Китай през 2025 г. Износът допринесе за една трета от икономическата експанзия на страната през миналата година. Ако производителите трябва да разчитат на местните купувачи в условията на по-слабо международно търсене, ще бъде още по-трудно да повишат цените у дома. Това може да засили дефлационния натиск.


Износните цени на китайски продукти са в най-продължителния си спад

Какво означава трайната дефлация в Китай за чуждестранните инвеститори?

Инвеститорите в китайски акции са изложени на свързаните с дефлацията спадове в печалбите на някои от китайските компании. Междувременно чуждестранните производители на първокласни автомобили и луксозни марки отбелязаха спад на продажбите в Китай, тъй като потребителите свиха разходите си.

Пазарът на облигации обаче беше голям печеливш, тъй като нискорисковите държавни ценни книжа станаха по-привлекателни поради очакванията за агресивно намаляване на лихвените проценти от страна на Китайската народна банка.

Дефлацията в Китай би могла да намали и инфлационните ветрове в други части на световната икономика, тъй като намалените цени на китайските стоки означават по-евтин внос за търговските партньори.