Защо Си Дзинпин настоява за „висококачествено развитие“ в Китай?

Когато в края на 2022 г. китайската икономика най-накрая бе освободена от най-строгия в света контрол на Covid-19, надеждите бяха големи, че тя ще се върне и ще подпомогне глобалния растеж. Вместо това страната се сблъска със съвкупност от проблеми: криза с недвижимите имоти, намаляващ износ, бавни потребителски разходи и огромни дългове на местните власти. Рискът от дефлационна криза в японски стил доведе до отлив на чуждестранен капитал, но президентът Си Дзинпин не пожела да извади големи оръжия за стимулиране. Донякъде това нежелание се дължи на желанието да се насърчат високотехнологичните и екологичните индустрии на бъдещето и да се избегне нов пристъп на неустойчив, захранван с дългове растеж. Една фраза, която се появява в много от последните речи на Си, сякаш обобщава неговия подход: „висококачествено развитие“.

1. Какво има предвид Си под „висококачествено развитие“?

Смята се, че този термин подчертава качеството на икономическия растеж, а не абсолютния му темп. Когато Си използва за първи път този термин по време на ключов партиен конгрес през 2017 г., той заяви, че китайската икономика преминава от „фазата на високоскоростен растеж“. Той изтъкна значението на повишаването на производителността и подобряването на структурата на икономиката, тъй като призова за по-ефективно и устойчиво развитие. Анализ на публикациите на Комунистическата партия оттогава насам показва, че напредъкът в шест ключови области често се посочва като необходим, включително превръщането на икономиката в по-екологична, по-иновативна и балансирана.

В публикациите на комунистическата партия се посочват шест области, обхванати от лозунга

2. Защо фразата е важна?

Ключовите стратегии, предложени от Си, са в основата на икономическата и политическата политика на Китай. Разбирането на фразите, които той използва за тях, може да даде представа за това как Пекин възнамерява да оформи втората по големина икономика в света - от намерението за повишаване на самодостатъчността със стратегията за „двойно обръщение“ до съсредоточаването върху намаляването на разликата в богатството с тласъка към „общ просперитет“. Укрепването на властта на Си през последното десетилетие означава, че хората държат още повече на думите му, тъй като вземането на решения може да бъде по-непрозрачно, а инвеститорите са принудени да анализират партийния език в търсене на подсказки. През 2023 г. Си произнесе фразата поне 128 пъти, което е почти двойно повече от споменаванията през 2022 г. и най-многото годишни употреби в историята му. Това отразява нарастващото ѝ значение. Тя е важна и защото през последните десетилетия Китай дава приоритет на развитието на икономиката и осигуряването на бързия ѝ растеж. Отклонението от това може да означава фундаментална промяна в начина на оценяване на длъжностните лица и стимулиране на правителствените агенции, което неминуемо ще се отрази на растежа.

3. Как се развива досега?

Трудно е да се даде категоричен отговор, тъй като концепцията е толкова широка. В опит да разработи рамка за оценка на висококачествения растеж ръководителят на статистическия орган на провинция Гуандун разработи около 41 показателя за оценка на всичко - от замърсяването до финансовите рискове. Като цяло Китай отбелязва напредък в някои от областите: икономиката се захранва все повече с чиста енергия, а усилията за развитие на модерно производство и ключови технологии дават първите си плодове. В други области обаче резултатите са смесени. Усилията за намаляване на зависимостта на икономиката от недвижими имоти и заеми на местните власти все още не са завършени, но вече натежаха върху икономическите дейности и доверието на потребителите. Растежът на доходите на домакинствата все още е слаб, а показателят за чуждестранните инвестиции в Китай за първи път стана отрицателен.

Още по темата

Спадът в производството в Китай се отразява на заводите в Азия

Компаниите в Китай, създаващи военни резервни звена, са проблем за Запада

Китай обяви, че политиката "една страна, две системи" за Хонконг е постоянна

4. Каква е реакцията в страната?

Макар че преките критики към Си остават рядкост, неговият ход да се откаже от стария наръчник за широкомащабно стимулиране предизвиква недоволство сред обикновените хора. China Dissent Monitor, проект на американската организация Freedom House, който събира информация за протестите, твърди, че икономическите демонстрации са се увеличили от август насам, като много от тях са фокусирани върху трудовите спорове и кризата с недвижимите имоти, която намалява богатството на домакинствата. Недоволството се засилва и от широкото намаляване на заплатите на държавните служители, чиито бонуси бяха намалени през последните години, тъй като задлъжнелите местни власти се борят да получат достатъчно приходи. Това рискува да лиши от права огромната бюрокрация, натоварена с осъществяването на визията на Си по места. Вътрешните конфликти идват в момент, когато чуждестранните инвеститори се отдръпват от Китай, а преките инвестиции в чужбина през 2023 г. спадат до 30-годишно дъно.

5. Какво е въздействието върху бизнеса?

Чуждестранните компании изглеждат по-малко склонни да реинвестират печалбите си в страната, тъй като напрежението в отношенията със Запада се увеличава и задържането на парични средства в чужбина става все по-привлекателно. Разгромът на фондовите пазари в Китай и Хонконг в размер на 7 трилиона долара показва степента на песимизъм. Въпреки необходимостта от по-смели действия за противодействие на дефлацията Китайската народна банка се придържа към умерения си подход към намаляване на лихвените проценти след пандемията и разчита на целенасочено облекчаване - стратегия, която разочарова инвеститорите, търсещи по-решителни стъпки. Пекин твърди, че икономиката ще стане по-устойчива в дългосрочен план, подкрепена от нововъзникващите конкурентоспособни отрасли и сектори. Държавните медии цитират водещата роля на страната в производството на електромобили, батерии, 5G телекомуникационно оборудване, мобилни разплащания и соларни клетки, като твърдят, че Китай остава привлекателен пазар за мултинационалните компании.

6. Защо инвеститорите са разтревожени?

Нежеланието на политиците да въведат силни стимули рискува да задълбочи проблема със слабото търсене и да подхрани опасенията от възможността за "японизация" или за изпадане на Китай в продължителна стагнация, подобна на тази, която Япония преживя от 90-те години на миналия век. Опасенията за дефлация вече се задълбочиха, тъй като цените продължават да падат, което прави инвестициите на чуждестранните фирми по-малко привлекателни. Съществуват и опасения, че преминаването на страната към производство с висока добавена стойност може допълнително да повиши търговското напрежение.

Високопоставени служители, включително премиерът Ли Цян, подчертаха неотдавна, че не искат да използват масирани стимули, които биха стимулирали краткосрочния растеж за сметка на рисковете за бъдещето. Всъщност, както предупреди управителят на Китайската народна банка Пан Гуншън, преходът на икономиката към по-здравословен модел ще бъде „дълго и трудно пътуване“, което ще бъде лоша новина за инвеститорите, търсещи бързи печалби. Сривът на пазара на недвижими имоти в Китай е пример за това какво се случва, когато правителството ограничава стимулирания от дългове растеж. Той предизвика вълна от фалити и трайни спадове в цените на жилищата, което засилва песимизма сред инвеститорите.

Още по темата

Си Дзинпин не може да използва подхода от 2015 г., за да успокои китайската борса

Единственият бичи пазар, от който Си Дзинпин се интересува

Какво очаква китайският бизнес от срещата между Си Дзинпин и Джо Байдън?

Управлението на Си Дзинпин – свръх концентрацията на власт води до грешки