Китай ще спасява Шри Ланка от валутната криза

Китайският външен министър Уан Ли ще има възможност да помогне на Шри Ланка по време на посещението си този уикенд, предава Bloomberg. Островната нация има нужда от средства, за да възстанови валутните си резерви и да върне дълга си, както и да се справи с все по-високите цени на вноса.

Посещението на Уан е част от усилията на Пекин да балансира влиянието на САЩ и Индия в Индийско-тихоокеанския регион през година, която е от изключително значение за политиците в Китай. Той може да предложи повече грантове докато е в столицата Коломбо, според член на местното правителство, който пожела да запази анонимност.

Още по темата

Китайският "Един пояс, един път" губи скорост заради опозиция и дългове

С Един пояс-един път Китай настъпва към градовете от провинцията

През последното десетилетие китайските заеми за Шри Ланка бяха спорна политическа тема, като страната се превърна в често цитиран пример за дългова дипломация в инициативата на президента Си Дзинпин "Един пояс, един път" - твърдение, което Пекин отрича. Конкретен пример за това е проверка на която бяха подложени политиците от Шри Ланка заради пристанище Хамбантота в южната част на страната. То губеше пари и в крайна сметка беше отдадено на 99-годишен лизинг на държавна китайска фирма при замяна на дълг срещу дялов капитал. Сделката привлече огромни критики, но в крайна сметка беше сключена.
В момента Шри Ланка се нуждае от пари и нейните лидери се стремят да балансират връзките между големите сили, за да получат средства. Финансовото състояние на страната се влоши, след като пандемията приземи самолетите и затвори туристическата й индустрия, която е основен източник на валутни приходи. Ситуацията се влоши от предстоящите изплащания на дълга, които Fitch Ratings оцени на 6,9 милиарда долара тази година. Citigroup предупреди за риск от „бъдещ и потенциално хаотичен фалит“.

Централната банка е разпределила необходимата чуждестранна валута за изплащане на 500 милиона долара по облигации с падеж на 18 януари, написа в Twitter в сряда управителят Аджит Нивард Кабраал. Нацията трябва да изплати още облигации на стойност 1 милиард долара с падеж през юли.

Заради нарастващите сметки за внос на гориво, машини и храни, които изяждат валутните резерви, през последния месец няколко министри от кабинета започнаха да говорят положително в медиите за евентуална помощ от Международния валутен фонд.
Но не е ясно дали фамилията Раджапакса, което държи властта в Шри Ланка и се смята за близка до Пекин, подкрепя обръщането към базираната в САЩ световна организация. Министърът на финансите Базил Раджапакса заяви в понеделник, че правителството не е взело решение да се обърне към МВФ и разкри пакет от помощи на стойност над 1 милиард долара, за да успокои обществения гняв от нарастващите цени на храните и лекарствата. Той каза също, че не са планирани нови данъци.
Президентът на Шри Ланка Готабая Раджапакса и премиерът на страната, който е негов брат се обърнаха към Китай за заеми и помощ за изграждане на инфраструктурата на Шри Ланка след края на гражданската война през 2009 г. Страната също така поддържа дълбоко вкоренено нежелание да поиска отново помощ от МВФ, тъй като това неизменно ще включва мерки за икономии.
В края на декември Шри Ланка използва валутен суап за 1,5 милиарда долара с Китай, който беше предложен миналата година, за да увеличи резервите си до над 3 милиарда долара.
Шри Ланка се опита да балансира зависимостта си от Китай, като договори пакет за икономическа помощ от 1,9 милиарда долара с Индия миналия месец. Сделката все още предстои да бъде финализирана, но правителството в Коломбо вече се съгласи официално да отдаде под наем на Indian Oil Corp. част от петролни хранилища близо до пристанището Тринкомали в североизточната част, което Ню Делхи смята за стратегическо от гледна точка на националната сигурност.
По-рано Индия беше загрижена за участието на Китай в пристанището Хамбантота, опасявайки се, че Пекин ще поеме контрол над него за бъдеща военна употреба.

До сега Шри Ланка успя да „спазва еднаква дистанция“, дори когато страните от Южна Азия са принудени да избират страна, след като „определени държави“ стартираха Индо-тихоокеанска стратегия, насочена към Китай.