Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Шансовете на България за приемане в еврозоната са неясни заради високата инфлация

Д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател, в "Светът е бизнес", 27.06.2022

21:12 | 27 юни 2022
Обновен: 00:22 | 28 юни 2022
Автор: Галина Маринова

Най-вероятно след тези увеличения на лихвите от страна на Фед американската икономика ще наврезе в рецесия, и не само тя. Би следвало това да бъде световен процес. Ако рецесията в България е съчетана с ръст на безработицата има риск за неплатежоспособност при ипотечните кредити, които ще поскъпнат през 2023 година. При настоящите нива и перспективи за българската инфлация, страната ни няма да се квалифицира по изискванията за приемане в еврозоната.  Това каза д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Рецесията автоматично би трябвало да намали инфлацията, категоричен бе Иванчев, а на въпроса колко време ще продължи тази инфлация той заяви, че има модели, които не са достатъчно прецизни, но изчисляват средното влияние на рецесия и трендове. "При тях има много голямо старнадртно отклонение, но показват примерно 12 месеца".

Събеседникът посочи като индикатор цената на 30-годишните ипотеки в САЩ и че когато те се увеличат с повече от 50 точки, американската икономика винаги се влиза в рецесия. "Сега цената на 30-годишните ипотеки в САЩ от 270 точки се увеличи на 540. Това е над 250 точки увеличение". 

Едната тенденция е, че Фед категорично ще продължи да вдига лихвения процент, докато овладее инфлацията и я счупи. Овладяването на инфлацията е едно, нейното намаление е друго. До края на годината, с мерките, които прави Фед, те ще спрат ръста инфлацията, прогнозира финансистът. 

Относно риска ипотеките да гръмнат и да стане “нещо още по-страшно” Иванчев каза: "Няма нищо по-страшно от инфлацията. Този, който няма достатъчно умения да управлява семейното си богатство ще пострада, не само в САЩ, но и в България".  

В момента двата големи пазара, на които се вижда охлаждане на недвижимостите са Канада и САЩ, каза гостът. “В България има първи сигнали за подобно нещо, но ако най-горещата точка в САЩ беше около Нова година, тук най-горещата точка беше преди около месец. Недвижимостите са като танкер - той спира няколко мили”. 

В момента изглежда има намаление на изповядване на сделките в България, заяви Иванчев. Той добави, че в България има около 200 хиляди ипотечни кредита, като немалка част са финансирани на 100% - 80% са с ипотечни кредити, а останалата част - с потребителски. “По данни на БНБ кредитите със срочност над 5 години са нараснали с около 4000 броя от декември до края на първото тримесечие”. 

“Ако видим рецесия, съчетана с ръст на безработицата, ще имаме намаляване на нетния доход на домакинството, което може да наруши възможността да се обслужват ипотеките. Плюс увеличаване на цената на ипотеките, което ще стане в България от шест до девет месеца от тук насетне”.

За перспективите за приемане на България в еврозоната събеседникът каза, че тепърва ще става ясно дали може да има някакъв “специален коридор заради тази инфлация, защото при 15% инфлация в България, сравнено с най-ниските страни (+1,5%), ние няма да се квалифицираме по изискванията”.

Инфлацията, която се случва в България в немалка степен е предизвикана от екзогенни фактори. Те започнаха още по време на пандемията, когато бяха счупени световните вериги за доставки, обясни д-р Боян Иванчев. "След това се включи военното нападение на Русия над Украйна. Не бих казал, че за момента са възстановени световните вериги за доставки, а войната наруши каналите за търговия с енерегийни ресурси и основни борсови храни. Няма как това да не доведе до допълнителна инфлация и в България. В България е около 15% - увеличава се и ще се увеличава, в Чехия е 16%, в Унгария е 10%, в Полша - 15%, в САЩ - 8,6%, в ЕС - 8,1%. Тези фактори влияят на целия свят".

От друга страна показателен според събеседника е фактът, че на местния, български пазар, "защото говорим за деноминирани в лева ДЦК, се иска повече доходност".

"Когато се иска повече доходност, според пазара има по-голям риск. И този риск категорично е вътрешен, той вече не е екзогенен. Ние го правим. Той е и политически, и икономически, защото макроикономическата политика се прави от политиците, без да се питат макроикономистите".

Каква е спецификата на взимане на инвестиционни решения, и на държавно, и на индивидуално ниво при сегашната политическа и икономическа ситуация?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.