Ако България е загубила валутен суверенитет, това стана на 1 януари 1997 г. с твърдото връзване на лева към еврото, непроменено и до днес. Оттогава всичко каквото се случваше с еврото, автоматично се пренасяше към лева. Това каза д-р Емил Калчев, главен икономист на ОББ и преподавател в Нов български университет, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович. 

"Ние приехме съдбата на еврото, живяхме с нея, обезценявахме или надценявахме активите си с еврото. Сега нищо няма да се промени, само ще можем да го управляваме според нашата тежест във валутния съюз“, изтъкна той.

Според него в приемането на еврото няма нищо вълнуващо и особено интересно за потребителите и много от фирмите. Най-трудно е за банките, които трябва да решат проблема с фактическите пари – банкноти и монети, но секторът е готов и няма да има проблем, очаква д-р Калчев.

„Приемането на еврото ще бъде положително за българската икономика, която още по-добре ще се интегрира в ЕС и страната ни ще има повече суверенитет, тъй като вече ще разполага с право на глас в решенията за еврото.“

България има очевиден проблем с прекомерните публични разходи

Проблемът с прекомерните публични разходи в България е очевиден, той трябва да бъде овладян, за да се запази балансът. Виждаме какво се случва в съседна Румъния, която е принудена да свива силно заплатите и да орязва разходи. Това са много болезнени мерки, каза д-р Калчев и призова за възстановяване на баланса, който дълго време беше характерен за страната ни.

„Бюджетът е проблемен до момента и България много вероятно ще завърши годината с дефицит от над 3% от БВП. Това най-малкото е излагация - да влезем в еврозоната на 1 януари догодина с прекомерен дефицит, след като обяснявахме на всички колко сме подготвени“, каза д-р Калчев.

„Несъмнено е добре да се увеличават заплатите и пенсиите, но това трябва да е съпътствано от структурни реформи за подобряване на отрасъла или администрацията, в които отиват парите. Такива стъпки не се наблюдават.“

Силният ръст на заплатите намалява и конкурентоспособността на икономиката, тъй като българската продукция постепенно става твърде скъпа, отбеляза икономистът. Причината е, че българската икономика не е достатъчно иновативна и има твърде малко натрупани инвестиции в нея. Покачването на заплатите отива в крайната цена и това прави продукта ни неконкурентоспособен, счита той. Това се вижда в данните към шестмесечието на тази година, които показват спад на износа с 4,1%.

„България става твърде скъпа и това кара инвеститорите да не идват толкова активно тук. Големи японски инвеститори излязоха от България и отидоха в Молдова поради активния ръст на работната заплата у нас“, отбеляза д-р Калчев. Той отново подчерта, че заплатите трябва да растат, но с мярка и ръстът следва да отговаря на увеличаването на производителността на труда, а това в момента не се случва.

Средната работна заплата у нас нараства номинално с 12% при инфлация под 4%, което означава реален ръст на заплатите от 8%-9%. Той е несъотносим с ръста на БВП от 3,3% към края на шестмесечието, каза гостът.

„Еврото само по себе си не е проинфлационно, явно е, че имаме инфлация, движена от бързо растящите доходи, особено в публичния сектор, който е мощният мотор на доходите, стимулиращ ръста на заплатите като цяло.“

Еуфорията и страховете около еврозоната влияят на жилищния пазар

Цените на жилищата в България растат бързо – с 15,5% на годишна база през второто тримесечие, въпреки че има леко забавяне на темпа спрямо първото тримесечие, отбеляза д-р Калчев. Според него еуфорията и страховете, свързани с еврозоната, са единичният мощен фактор, който тласка цените нагоре.

„Смятаме, че той ще отпадне, когато страната ни стане част от валутния съюз, и това ще бъде основание  за успокояване на пазара. Цените няма да тръгнат надолу, но и вероятно няма да растат толкова бързо“, каза икономистът.

Той коментира и мерките, които БНБ обяви миналата година за укротяване на бързия ръст на ипотечното кредитиране, като заяви, че те се спазват от повечето търговски банки, но не успяват да постигнат желаната цел. Според него рискът от бурното ипотечно кредитиране е премерен за банките, които имат професионален рисков мениджмънт и са направили добре разчетите си. Но хората, които нямат достатъчно стабилна работа и очаквания да получават стабилна заплата през следващите години, следва да обмислят добре решението си и да преценят риска преди да изтеглят ипотечен кредит, посъветва той.

Кой е основният двигател на българската икономика? Защо износът и промишлеността намаляват? Кои са основните пречки пред притока на чуждестранни инвестиции у нас?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Л. Дацов: България може да последва френския или румънския бюджетен сценарий

Адриан Николов: Бюджетната експанзия води към криза

Българската икономика ускорява, рискът за бюджетна драма намалява