Българската икономика ускори темпото и брутният вътрешен продукт отбеляза ръст от 3,40% към второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същия период на 2024 г. Ако темпът на растеж се запази, бюджетният дефицит за тази година няма да надхвърли 3% от БВП. Това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Министерството на финансите публикува преди дни данните за изпълнението на бюджета. Те сочат, че към края на юли 2025 г. бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма е в размер на 4,278 млрд. лв. или 1,96% от прогнозния БВП за годината. В бюджет 2025 г. са заложени 2,80% ръст на БВП и 6,435 млрд. лв. бюджетен дефицит (3,0% от БВП).

„Бюджетният дефицит расте планирано. Поне засега (дефицитът) е в плана за бюджет 2025 и за 4-годишната бюджетна рамка. За първото полугодие на 2025 г. брутният вътрешен продукт е 98 млрд. лв. (по текущи цени), което е 7% номинален ръст спрямо същия период на 2024 г. Третото и четвъртото тримесечие обикновено са по-силни за икономиката и ако този растеж се запази, ще имаме достатъчно брутен вътрешен продукт, за да може дефицитът да бъде 3% от БВП.“

Гостът все пак предупреди, че има червени светлини, които могат да поставят под съмнение разчетите на управляващите. „Досега дефицитът се появяваше през последното тримесечие на годината. Сега се появи по-рано и това е предупредителен знак: „Внимавайте да не се обърка нещо!“, каза той.

Рисковете за българската икономика от митата, които САЩ наложиха върху вноса от Европейския съюз, ще се проявят по-скоро през 2026 г. А и ефектите няма да толкова големи, че да съсипят българската икономика, добави Васил Караиванов.

Преди дни Министерството на икономиката и индустрията публикува доклад с оценка на ефектите върху българската икономика от новите мита на САЩ. Общият ефект (пряк и непряк) от новите мита върху износа от България се оценява на 627 млн. евро, което е 1,46% от износа на стоки и 0,36% загуба на брутен вътрешен продукт (при БВП за 2024 г. от 103,8 млрд. евро).

„Най-големият риск за българската икономика сме ние самите.“

Васил Караиванов коментира подробно данните за БВП на България към второто тримесечие на т.г., както и приноса на отделните компоненти за отчетения ръст от 3,40%. Специално за това тримесечие доста силно участие има държавният сектор, който нараства с 8,2% спрямо същия период на 2024 г. По-големите разходи на държавата се отразяват както на крайното потребление, така и на косвените данъци като ДДС и акцизи, които също са компонент в БВП, обясни събеседникът.

Влияние върху ръста на БВП има и увеличението на работната сила в икономиката, каза още Караиванов. За една година броят на заетите лица в страната (наети + самонаети) се увеличава със 132 000 – от 3,582 млн. през второ тримесечие на 2024 г. до 3,714 млн. през същия период на 2025 г.

Крайното вътрешно потребление нараства с 8,30% през второто тримесечие на годишна база и достига дял от 80,1% от БВП. Индивидуалното потребеление отбелязва повишение с 8,30%, а колективното – с 11,50%.

„Вътрешното потребление се увеличава като цяло заради по-високите доходи на населението. Хората продължават да харчат, но това води до ръст на цените. Всичко това е свързано - ръстът на доходите, потреблението и инфлацията.“

Влияние за ускоряване на българската икономика имат и още фактори: пълноправното членство на България в Шенген, предстоящото присъединяване към еврозоната, както и по-ниските цени на петрола тази година. Българската отбранителна индустрия също е във възход напоследък, като през 2024 г. износът на специална продукция е достигнал 2,83 млрд. евро (спрямо 2,167 млрд. евро през 2023 г. и 1,653 млрд. евро през 2022 г.).

Отбранителният сектор се съживи в последните години по обективни причини и компаниите имат поръчки за следващите 2-3 г. Въпросът е дали това ще може да бъде трансформирано в инвестиции, които да доведат до производство на продукция с по-висока добавена стойност, каза Караиванов.

Като положителна тенденция гостът отбеляза и нарастването на инвестициите (бруто образуването на основен капитал), като делът им в БВП се увеличава от 17% на 19% на годишна база.

„Това са инвестиции, които са основа на бъдещия икономически растеж. Това са все още ниски нива. Ние, икономистите, бихме се радвали делът на инвестициите да достигне 23-25% от БВП, което ще е предпоставка за по-висок ръст на икономиката – около 5-6% и то за по-дълъг период.“

Друга добра тенденция е, че през второто тримесечие отбелязваме търговски излишък от 647 млн. лв. През този период износът на стоки и услуги е 27,627 млрд. лв., а вносът – 26,980 млрд. лв. За цялото първо полугодие на 2025 г. търговията обаче е на минус, тъй като през първото тримесечие външнотърговското салдо беше отрицателно (-837 млн. лв.).

Васил Караиванов отбеляза и двата сектора, за които националната статистика отчита спад на брутната добавена стойност към второто тримесечие на 2025 г.: селското стопанство (-4% на годишна база) и добивната промишленост (-3,10% на годишна база).

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

България: Бюджетно крушение при попътен вятър

България трябва да се върне към разумна фискална политика, за да няма болезнени мерки

Инфлацията в България е следствие от бюджета, счита бизнесът 

България може да бъде лидер в Европа в областта на иновациите