Благоразумната фискална политика предпазваше страната ни от по-сериозни кризи през послединте години. Колкото по-бързо се върнем към бюджетен дефицит от 3% и се стремим към балансиран бюджет, толкова по-бързо ще стабилизираме фискалната си позиция. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

По-рано тази седмица БНБ съобщи, че на 15 септември е планиран аукцион за продажба на седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации с фиксиран годишен лихвен процент от 3,25% с падеж през 2032 г. Министерството на финансите излезе два пъти от началото на годината на международните капиталови пазари. Дългът на страната ни достига 16,5 млрд. лв. през тази година, като заложеният таван е 18,9 млрд. лв.

„До размера на тавана остават още 2,4 млрд. лв. Част от тях са свързани със заеми от международни институции, така че все още има една малка част, която остава за вътрешния пазар и Министерството на финансите се възползва от това“, отбеляза Търпанов. Той припомни изказвания напоследък на изтъкнати финансисти, включително ръководителя на Фискалния съвет Симеон Дянков и Любомир Дацов, които предупредиха, че фискалното положение на България в момента не е цветущо.

„Като добавим към това и скритите дефицити под формата на инвестиции в капитала за ББР и Българския енергиен холдинг, отиваме към дефицит от порядъка на 6%“, изтъкна Търпанов и добави, че това ще бъде отчетено от рейтинговите агенции.

„Не казвам, че има опасност за рейтинга. Напротив, страната ни влиза в еврозоната и това ще окаже положително влияние. Но може малко да ни отдалечи от висшата лига на А рейтинга.“

Той посочи, че страната ни трябва да бъде много внимателна към публичните си финанси и предупреди, че влизането в спиралата на висок бюджетен дефицит и задлъжнялост е много опасно. „Най-пресният пример е Румъния. Преди шест-седем години те бяха с нашата задлъжнялост от подяръка на 30% от БВП. Само за няколко години тя надхвърли 60%. Там се говори за изключителна неустойчивост на публичните финанси и новият премиер предлага крути мерки“, отбеляза Търпанов.

„Виждаме, че когато една страна не следва благоразумна фискална политика, не се придържа към нормалния бюджетен дефицит и съотношение на дълг към БВП, винаги следват сериозни, непопулярни мерки, които удрят цялото общество.“

Търпанов коментира и развитията на международните облигационни пазари през тази седмица, където доходността по 30-годишните френски държавни ценни книжа достигна 4,523%, най-високото ниво от 2009 г. Доходността по японските и британските облигации също е на многогодишен връх.

„Събитията във Франция запалиха фитила на доходностите по дългосрочните облигации навсякъде по света в края на миналата и началото на тази седмица, най-вече поради желанието на френския премиер да проведе вот на доверие във връзка с огромните ограничения в разходите догодина и несъгласието на някои от партньорите в коалицията с тях. Пазарът е склонен да мисли, че правителството ще падне, но Макрон на този етап не е склонен да подаде оставка и най-вероятно ще се стигне до сформиране на ново правителство и  споразумение между президента и партиите, които до този момент участваха в правителството. Целта е, от една страна, да има стабилно правителство, а от друга, инвеститорите да бъдат убедени, че Франция ще овладее разюзданите си публични финанси и постепенно ще намалява огромния си публичен дефицит“, коментира гостът.

Той отбеляза, че редица фактори определят ръста в доходността по облигациите на големите икономики в света през тази седмица. Освен случващото се във Франция, в САЩ съществува постоянно напрежение между президента Доналд Тръмп и Федералния резерв, при което се получава гонене на вещици и постоянен натиск за намаляване на лихвите.

„Това, заедно с все още неясните ефекти от митата, които той наложи, и продължаващите преговори с някои страни за търговски споразумения, допринася пазарът отново да бъде изключително несигурен за пътя на инфлацията.“

Намаляване на лихвите ще има болезнен ефект в тази насока, увеличаването на митата също твърде вероятно ще трябва да бъде поето от потребителите и това ще доведе до увеличаване на ценовия натиск, очаква Търпанов. Той посочи, че в САЩ проблемът с бюджетния дефицит е не по-малък от този  във Франция и това кара инвеститорите да изискват все по-голяма премия по дългосрочните ценни книжа.

„САЩ и другите водещите икономики натрупаха сериозни бюджетни дефицити, особено след Covid, които трябва да бъдат финансирани по някакъв начин. Това става единствено с дълг и пазарните участници започват да губят своята толерантност към дългосрочните ценни книжа“, коментира гостът.

Как ще повлияе решението на Фед за лихвите на септемврийското му заседание? Кои фактори определят доходността по краткосрочните и дългосрочните облигации? Как геополитиката и търговските войни вияят върху облигационните пазари? Доколко устойчиви са финансите на най-големите икономики в света? Вижте във видеото.

Още по темата

„Големият залог“: политическият риск във Франция е много сериозен

Да не би логиката най-накрая да се завръща на пазарите на облигации?

Разпродажбата на дълг по света продължава заради инфлацията и фискалната дисциплина