Вчерашната мисия на Международния валутен фонд (МВФ) в България приключи с доклад, който, въпреки оптимистичния си старт относно еврозоната и икономическия растеж, изброява редица сериозни проблеми за българската икономика. Основните препоръки на Фонда не са нови, но звучат като спешно напомняне: публичните финанси са под натиск, а растежът, базиран на вътрешно потребление, е изчерпан. Това каза Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович. 

„Докладът започва с една оптимистична нотка, която казва: еврозоната е огромна стъпка за България, има добри индикации за ръста в страната.“

Последния доклад на Международния валутен фонд, който започва с оптимистична оценка за присъединяването на България към еврозоната, но бързо преминава към сериозни предупреждения за състоянието на публичните финанси. Според Николов, МВФ не казва нищо революционно ново, а по-скоро „повтаря позициите на повечето икономисти вътре в България“, които от години сигнализират за неустойчивия курс на дефицитно харчене и бюджетна експанзия.

Един от основните акценти в разговора е нуждата от пренасочване на икономическия фокус — от вътрешно потребление към качествени инвестиции.

„Фокусът на България трябва да се измести от стимулиране на вътрешното потребление, върху което се крепи така икономическият ръст, и да се насочи към качествените инвестиции.“

Николов подчерта, че България традиционно изостава по брутно капиталообразуване спрямо сходни икономики като Полша и Литва. „България винаги е била на дъното от гледна точка на брутно капиталово образование спрямо вътрешния продукт“, заяви той, като посочи, че липсата на инвестиции е структурен проблем, който не може да бъде решен само с фискални стимули.

Пазар на труда

По отношение на минималната работна заплата, икономистът изрази притеснение от автоматичното ѝ обвързване със средната заплата, което според него води до „нежелани ефекти върху пазара на труда, особено за младите и нискоквалифицираните“. Той предложи алтернативен механизъм, който да отчита макроикономически фактори като БВП, инфлация и безработица, вместо да се следва механично нарастване.

Темата за максималния осигурителен доход също беше засегната. Николов определи повишаването му като „неизбежно“, но предупреди, че пълното му премахване би било „нелогично и политически невъзможно“. Според него, подобна мярка би дала негативен сигнал към висококвалифицираните кадри и би увеличила риска от отлив към сивата икономика или чужди пазари.

Адриан Николов обърна внимание и на затегнатия пазар на труда и липсата на работна сила, като подчерта, че усилията трябва да се насочат не само към внос на нискоквалифицирани работници, а към привличане на специалисти с висока добавена стойност. „По-скоро там би трябвало да бъде големият фокус — как да намерим IT специалисти, химици, инженери, които да създават висока добавена стойност в българската икономика“, каза той.

Още по темата

Българската военната промишленост е с по-голям дял в БВП от туризма и земеделието

Инфлацията в България е следствие от бюджета, счита бизнесът 

Големите чужди инвеститори в българската икономика изчакват да мине бурята

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.