Българската военната промишленост е с по-голям дял в БВП от туризма и земеделието
Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, във "В развитие", 08.09.2025
Обновен: 10 September 2025 | 08:29
Автор: Галина Маринова
Военната промишленост и производството на отбранителни стоки вече имат значителен дял от икономиката (около 4% от БВП), като се очаква ролята им да продължи да бъде много важна и да е канал за усвояване на нови технологии и производство на по-високотехнологични продукти. Това е по-голям принос, отколкото дава цялото ни селско стопанство и по-голям принос, отколкото дава туризмът. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Отбранителната промишленост действително е секторът, който доминира българския производствен сектор. България продължава да бъде икономика със значителен дял на производството като дял от създавания БВП. Като дял той е около 28 процента. Поне още 4, 5, 6 години този сектор ще продължава да има много важна роля.
Секторът на отбранителната промишленост ще бъде и канал, през който ще се даде възможност България да усвои нови технологии и да мигрира към производство на по-високо технологични продукти. А три снаряди, които ще се произвеждат по стандартите на НАТО, минималната им цена ще бъде 4000 евро, но при производство около 100-120 хиляди при пълен капацитет. Това означава принос към износа от порядък на 600-700 милиона евро. А като се добави износния потенциал от завода за барут, това увеличава потенциала за износ на страната най-малко с около 2 процентни пункта спрямо стойностите, които имаме в момента. Това са структуроопределящи промени, които влияят на начина, по който работи икономиката.
В момента България вероятно се намира близо до пика на фазата на изключително силно вътрешно търсене. Вътрешното търсене има своите лимити, а икономиката получава стимули както по линия на фискалната, така и на монетарната политика.
Очаква се растежът на БВП за тази година да бъде близо до 4%. Прогнозите са ревизирани във възходяща посока, като се предвижда ускоряване на растежа спрямо миналата година (2,8% или около 3% след ревизирани данни), каза гостът. Влизането в Шенген и Еврозоната, както и политическата стабилност, се очаква да подкрепят растежа и инвестициите.
Относно инфлацията събеседникът посочи, че се прогнозира инфлация за цялата година около 4,7%. Очакват се известни успокоения на инфлацията в бъдеще, благодарение на мерките на правителството срещу спекулативното увеличение на цените и овладяване на инфлационните очаквания.
Факторите, допринесли за ускоряването на инфлацията, посочи гостът, включват увеличението на ДДС за някои стоки, ръстът на административно регулираните цени и спекулативно увеличение в сектори като хотели и ресторанти преди приемането на еврото.
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.