Примерът с разнопосочните финансови резултати на германските премиум марки Audi, BMW и Mercedes-Benz е само един частен случай на по-големия проблем – догматичното налагане на електрическото задвижване, което постави под риск най-богатия индустриален сектор в Европа. Във финансовите резултати ясно се вижда отражението на тази стратегия и как тя рефлектира в регионалното им представяне на най-големите световни пазари. Това каза Калоян Желев, автомобилен експерт, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Последните финансови отчети на компаниите показват спадове в печалбите, въпреки че BMW се представя малко по-добре и дори изпреварва Mercedes-Benz по продажби за първото полугодие. Компанията е продала 500 хил. автомобили в Европа за първото полугодие на 2025 г. – ръст от 8% – и има положително представяне в Северна Америка, но спад в Китай. Желев обясни, че BMW се представя най-добре, защото избира балансиран подход – предлага модели с различни задвижващи системи, съобразени с регионалните пазари. Това позволява на компанията да отговори по-гъвкаво на регулаторния натиск и да запази конкурентоспособност.

В същото време Mercedes-Benz отчита 6% по-ниски продажби за първите 6 месеца на 2025 г. спрямо в същия период на изминалата година, като това понижение се разпределя по следния начин – 3% в Европа, около 14% в Китай и също 6% в Северна Америка.

Според госта коренът на проблема се крие още преди десетилетие, когато Европа е преосмисля политиките си за емисиите от автомобилите. Това поставя началото на прехода към електрическа мобилност и отхвърляне на двигателите с вътрешно горене. През 2019 г. този преход официално е регламентиран с Директива 631 на Европейската комисия, с която стартира официално процеса на електрификация на автомобилната индустрия, с цел постигане на нулеви емисии и от 2035 г. – забрана на продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене.

В този контекст главният изпълнителен директор на Mercedes-Benz, Ола Калениус, предупреджава, че забраната за продажба на нови коли с ДВГ след 2035 г. може да доведе до колапс на индустрията. „Първият въпрос, който си зададох, когато прочетох интервюто, беше къде беше автомобилната индустрия, когато се писаха настоящите евродирективи?“, заяви събеседникът.

Той коментира, че индустрията е била прекалено пасивна при изготвянето на регулациите, макар нейни представители да са участвали на всички нива в изготвянето на нормативните документи. А рисковете са били още известни тогава.

Друг акцент от интервюто с Калениус е, че малко преди 2035 г. може да има пик в търсенето на автомобили с ДВГ, което да навреди на целите на ЕК за въглеродна неутралност. Калоян Желев отбеляза, че растежът при електромобилите в Европа е концентриран в богатите северни държави, докато страните в Южна и Източна Европа изостават сериозно, което може да постави ЕК пред избор – индустриална заетост или бърза декарбонизация.

„Отговорът на този въпрос ще ни даде представите как виждаме бъдещето в един толкова дълъг хоризонт.“

В същото време изчисление на автомобилния експерт Вердина Дуденхюфер сочи, че разликата в цените между електромобили и модели с ДВГ вече е под 3000 евро в Германия. Калоян Желев обаче каза, че разликата намалява най-вече при премиум сегмента и се дължи на агресивното ценообразуване на китайските производители. Въпреки това в края на 2024 г. средната цена на автомобил в Германия е малко над 56 000 евро при среден доход около 51 000 евро.

„Свидетели сме на безпрецедентно оскъпяване на автомобилите спрямо от дохода на гражданите, за които те са предназначени. В този смисъл, дали опитите за изравняване на цените ще успеят или не, до голяма степен ще разберем вследствие на динамиката на законодателството, защото цените в Европа зависят повече от регулациите, отколкото от чистата конкуренция.“

При създалата се ситуация предстои да се види как американските мита от 15% ще повлияят на европейските марки, но за момента големият победител е несигурността, която ще продължава да оказва натиск върху финансите на автомобилните производители.

„Променливостта на регулаторния, геополитическия и търговския пейзаж е всичко друго, но не и сигурността, от която тази индустрия има нужда. Това принуждава производителите да инвестират и да увеличават разходите си по начин, който не винаги могат да управляват, и вече рефлектира във финансовите резултати, от които някои печелят, а други губят. Струва ми се, че картината ще продължи да се характеризира с липса на устойчивост в следващите месеци, може би и години.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

Повратна точка за автоиндустрията в Европа - ще достигне ли китайските стандарти

Китайското цунами ще доведе до още фалити и разпродажби на европейски марки

Новите мита на САЩ са най-малкото зло за Европа и българските заводи за авточасти

Европейските електромобили тепърва ще стават по-достъпни, за да отговорят на Китай