Скептичен съм дали ще се стигне до налагане на мита за търговските партньори на САЩ, или няма да видим отново отлагане на крайния срок. С изявлението на президента, че 1 август е крайният срок той оказва натиск на другите икономики и предстои да видим дали ще се поддадат. Въпреки това виждаме, че фондовият пазар е близо до своя връх и не се интересува, или не смята за сериозни митическите заплахи. Въпреки това в реалната икономика на САЩ видяхме свиване с 0,3% през първото тримесечие. Всичко зависи от това как ще се развие ситуацията с митата. Връщането обратно към базовия сценарий с 10% мита ще успокои ситуацията. Това каза Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

След изтичането на обявеното през април примирие на 9 юли, САЩ обявиха планове за налагане на 30% мита върху Европейския съюз и Мексико, считано от 1 август. Това ескалира търговската война на Вашингтон с редица ключови партньори. ЕС реагира със заплахи за контрамита в размер на 72 милиарда евро, които биха засегнали американски продукти като бърбън и самолети Boeing.

Възможното въвеждане на 30% мита върху европейските стоки може да има силно ограничителен ефект върху трансатлантическата търговия „Този сценарий няма да спре търговията напълно, но ще я ограничи много“, отбеляза гостът. Европа ще се опита да пренасочи износа си към трети пазари или да заобиколи митата през трети страни, но „трудно ще замести големия и платежоспособен американски пазар“. По негови думи по-вероятно е да видим ново отлагане или сключване на сделка, а ако бъдат наложени мита, те няма се задържат продължително, защото ударът ще е и за двете страни.

Според Димитров митата влизат „в обектива“ на медиите при вътрешнополитически търкания във Вашингтон. Подобен раздор се разигра между Доналд Тръмп и Илон Мъск, свързан с т.нар. „Голям красив данъчен закон“, който ще увеличи държавния дълг на САЩ с над 3 трлн. долара, а Мъск оглавяваше Департамента по правителствена ефективност, чиято цел беше да съкрати дълга на САЩ.

„Големият красив данъчен закон продължава политиката на дефицити и раздути харчове и това ще доведе до повишаване на дълга в дългосрочен план, което е в разрез с предизборните обещания.“

Покрадва се и теория, че митата могат да послужат като източник на бюджетни приходи. Но по думите на финансовият анализатор тази възможност е по-скоро илюзорна. „Няма как дефицитът да се финансира от мита, но те ще доведат до спад в обема на търговия. Дори ако бъдат събрани някакви средства от митата, те ще са от доста по-ниска база“, казва Димитров.

Пазарите, изглежда, не се впечатляват сериозно от митническата реторика, след като основните американски индекси са близо до върховете си. Но в реалната икономика несигурността вече се отразява, а Федералният резерв задържа лихвените проценти. Но събеседникът заяви, че спадът на долара подсказва, че пазарът не вярва в устойчивостта на високите лихви.

„При настоящите лихвени и дългови нива разходите по дълга на САЩ биха били най-голямото перо в техния бюджет, надхвърлящо 1 трлн. долара на година. Въпреки това основната роля на Федералния резерв е ценовата стабилност. Той би следвало да се води от очакванията за инфлацията и да не се поддава на политически натиск.“

А на 14 юли Тръмп заплаши и Русия с мита от 100%, ако Путин не прекрати войната в Украйна до 50 дни, и вторични мита за страните, които купуват руски петрол – основно Китай и Индия. „Мита директно върху Русия е безсмислена мярка предвид всичките санкции“, каза Димитров.

„Ако тези мита бъдат наложени, най-вероятно ще видим опити за тяхното избягване със сенчестия флот, но изглежда пазарните участници не са впечатлени от тази заплаха, защото цената на петрола остава на стабилни нива... Освен това има достатъчно предлагане на петрол и страните от ОПЕК+ са готови да повишат производството си.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.