Замбия се възстановява изненадващо бързо от тежката 2024 г. Страната е втората най-добре представяща се африканска икономика спрямо долара. правителството прогнозира, че ще достигне добив на 1 млн. т мед за първи път, а прогнозите за икономиката са за 6% растеж на годишна база. Защо? Най-краткият отговор – добро управление. За първи път в страната има развитие на много сектори в икономиката, отделя се внимание на здравеопазването на образованието и има една свързаност между населението. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

През миналата годината страната е засегната от тежка суша, която поразява селското стопанство – основен поминък за около 60% от населението. Въпреки това продукцията не е за износ, а за вътрешно потребление. Сушата засяга и енергийното производство, тъй като страната разчита основно на хидроелектрически мощности.

„Замбия от много отдавна е зависима от ненадежни мощности, които произвеждат електричество Част от тях са остарели, изградени още в сътрудничество с източноевропейски държави, а новите китайски инсталации изискват висококвалифициран персонал. В резултат – имаше дни с до 17 часа тъмнина дори в столицата Лусака.“

Но „доброто управление прави чудеса“. През 2021 г. Хакаинде Хичилема поема властта властта след продължителни битки и съмнителни избори, организирани от предшественика му Едгар Лунгу. Това съвпада в пика на Covid пандемията в региона и Замбия остава без основни ресурси – в болниците не имало нито консумативи, нито заплати за лекари и учители.

„Страната беше колабирала и никой не знаеше как ще излезе. В момента само 4 години по-късно, въпреки всички предизвикателства, въпреки флуктуацията в цената на медта, чийто износ формира около 70% от държавния бюджет, Замбия успява да се изправи след всеки удар и с едни истински усилия за диверсификация в икономиката си.“

Дечева каза, че за 4 години Замбия е утроила търговския си обмен с Демократична република Конго с износ на торове, храни и технологии и затвърждава отношенията си с Китай.

На другия полюс е Ботсвана – една от малкото африкански държави с непрекъснато демократично управление от 1966 г. насам. В априлската прогноза на МВФ бюджетният дефицит нараства от 4% на 11% спрямо октомври 2024 г., а съотношението дълг БВП от 22% на 40%. Експертът обяснява тези различия това, че данните от октомври са публикувани, докато в страната са се подготвяли избори, които са заменили предишното правителство, което макар демократично е управлявало страната от независимостта ѝ насам. Освен това икономиката на страната е зависима от износа на диаманти, но прекомерната бюрокрация спъва развитието на промишлеността.

В този контекст страни като България могат да бъдат полезни на тези страни с опит и технологии – в електроенергетиката, агропреработката, дори в образованието. Дечева припомни, че в миналото България е имала изключително близки отношения с Лусака.

„Имали сме представители в университетите, в икономиката, образованието. Днес ни няма.“  

А туризмът може да бъде ключ за бъдещото развитие на двете страни, които имат пленяваща природа.

„Туризмът не е измежду приоритетите, а именно той е възможността за хората без формално образование да бъдат отлични гидове и пазители на традициите.“

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

Европа трябва да действа, ако иска пътят ѝ към Африка да не минава през Китай

Най-засегнатият континент от климатичните промени: екосъобразните примери от Африка

България трябва да е активна, за да поднови отношенията си със страните в Африка

Безизходицата в Замбия показва, че светът на дълга принадлежи на Китай