Основната идея на Националната карта на интелектуалната собственост е да привлечем общественото внимание към развитието на иновациите и да подчертаем ролята на интелектуалната собственост като основа за национална конкурентоспособност. Тази карта няма аналог в ЕС – нито по броя индикатори, нито по териториалния обхват. Ние сме първият университет в Европа, който създава такъв интерактивен продукт. Възнамеряваме да предложим тази технологията и на други университети и да изготвим на следващото ниво регионална, а по-късно и европейска карта на иновациите. Това заяви доц. д-р Николай Крушков, ръководител на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер „проф. д-р Борислав Борисов“ към УНСС, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Националната карта на интелектуалната собственост е резултат от мащабно изследване, инициирано от Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер при УНСС, в партньорство с редица институции. Освен това университетът е първият от ЕС, който подава заявки за регистрация на търговски марки за свои индекси на интелектуалната собственост.

Екипът учени е събрал 23 индикатора, от които 4 са от промишлеността, а останалите 19 са свързани с културните и творчески индустрии. Данните са събрани за период от последните 5 години и сведени до ниво община – създават се 265 профила на общини с техните постижения в интелектуалната собственост. Този инструмент може да полезен както за държавната администрация, така и за за бизнеса, академичните среди и научните институции.

Информацията от картата показват сериозни регионални различия в развитието на интелектуалната собственост. София-град доминира по всички показатели, но въпреки това, има малки общини, особено около Пловдив и София, които се развиват индустриално и показват активност в интелектуалната собственост.

„Виждаме дисбаланси, има областни градове, които много силно са развити от гледна точка на интелектуалната собственост, а има и някои малки общини, в които се концентрира индустрия.“

Друга важна тенденция, която екипът на доц. Крушков наблюдава е е нарастването на разходите за научноизследователска и развойна дейност – с 50% за периода 2020-2024 г., но и спад от два пъти в броя на заявките за изобретения и полезни модели.

„Това показва, че фокусът на научната дейност е насочен към фундаменталната, а не към приложната наука и че недостатъчно се използва системата за закрила на интелектуалната собственост, така че да защитим резултатите и да ги превърнем в национална технология, която да развие конкурентоспособността ни.“

Друг важен извод от изследването е необходимостта от уважението към националните технологии и тяхната защита, защото те са от основно значение за икономическото развитие и превръщането на България в иновативна икономика.

„Трябва да се научим да уважаваме критичното мислене, новаторството, предприемачеството в области, които са високо рискови, за да постигнем наистина национална конкурентна способност. Искаме да подтикнем българското общество да уважава тези ценности.“

Според преподавателя могат да се представят няколко насоки за насърчаване на иновациите и подобряване на управлението на интелектуалната собственост у нас – промяна в образованието към насърчаване на критичното мислене, иновативността и изобретателството още от началното образование, а не простото възпроизвеждане на знания, обвързване между университетите и индустрията и фокус върху приложната наука.

„Различното води до национална конкурентоспособност – когато създаваме неща, които никой не е чул, които никой не е прочел. На основата на специализация и много труд в областта на развитието на националната креативност, можем да постигнем резултати, така че да се върнем в света на технологичните държави със свои технологии.“

Европа също изостава в областта на интелектуалната собственост. Гостът коментира, че основният проблем е, че културата на показност е изместила културата на труд, което води до това, че в САЩ компаниите с пазарна капитализация над 10 милиарда долара в САЩ са 70 пъти повече от тези в Европа, според изследване на MIT.

„Европа трябва да работи за създаването на общи продукти при целенасочено, разделно, специализирано финансиране на отделни национални технологии без по същество отделните държави да се конкурират. Ако 27 малки държави се конкурират помежду си и със САЩ, Китай и Индия, няма как да постигнем необходимото ни бързо технологично развитие.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Първата агенция за добавена реалност в България създава уникални решения за бизнеса

Еврото ще улесни достъпа до инвестиции, но не решава проблема с човешкия капитал

България е в структурна икономическа слабост без стабилни предпоставки за растеж

Ниското доверие в технологиите пречи на въвеждането им в училище