Българският финтех сектор е динамичен и се развива много добре, у нас има 160 финтех компании, в които работят 12 хиляди души, на които средната възраст е около 35 години, а средната заплата е около 3000 лева. Свръх регулациите са едно от основните предизвикателства за застраховането и финтех сектора, в развити държави като САЩ регулациите са умерени и се движат заедно с нуждите на бизнеса, за това повечето иновативни компании предпочитат да инвестират там. Връзката между образованието и развитието в индустрията е изключително важна, подготвянето на кадри трябва да идва от нуждата на бизнеса, това коментира Димитър Колчаков, съосновател и ССО в "Болерон" и преподавател във ВУЗФ, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова. 

Българският финтех сектор е динамичен и се развива много добре последните години, като към 2022 г. има 160 финтех компании у нас, в които работят 12 хиляди души, каза Колчаков. От тези компании 130 са в София, а останалите в Пловдив и Варна, като средната възраст на работниците е около 35 години, а средната заплата е около 3000 лева. Гостът смята, че трябва да има политика за насърчаване на сектора и в по-малките градове, защото това ще задържи младите и специалистите в по-малките общини.

Българският финтех сектор е малък спрямо Европа, за 2022 г. инвестициите в български финтех компании са около 10 милиона лева, а с толкова стартират някои стартъпи в други държави, обясни гостът. Той допълни, че имаме добри проекти и комапнии, но сме още в началото и е нужна помощ от държавата и обществото.

За да се инвестира в български компании трябва да има сигурна среда и регулациите, да целят подобряване на процесите и да са в синхрон с дигитализацията. Гостът даде за пример Естония, в която е подобрила процеса на кандидатстване в платежните институции и крипто компаниите, като е направила процеса по кандидатстване онлайн. Над 50% от финтех сектора у нас е насочен към дигитални разплащания, Колчаков обясни, че нишите са застраховане и технологии, и регулации и технологии, за видео идентификация или анализ на риска.

Гостът обясни, че застраховането у нас е консервативната индустрия. "Болерон" прави за първи път платформа за дигитално застраховане в страната, като целят улесняване на процеса и спестяване на време. Старите играчи искат да се запази статуквото, като лепенките за гражданска отговорност или годишния преглед на колите, гостът смята, че трябва да бъде премахнато, защото само създава усложнения, а тази информация може да бъде проверена чрез номер на колата, като при винетките. Той допълни, че България е единствената държава в ЕС, която е оставила лепенките по предните стъкла на колите.

„Регулациите са едно от основните предизвикателства към застраховането и към финтех; по-скоро свръх регулацията“

Регулациите трябва да са балансирани и да работи с бизнеса, в САЩ и други развити страни има умерени регулации и за това повечето иновативни компании предпочитат да оперират там, каза гостът. Законодателството за идентификация на финтех компаниите, което го има на всякъде, в България е общо за всички, а в САЩ е съобразено с бизнес модела и особеностите.

„Ние във финтех сектора се стремим да дърпаме страната напред.“

Изкуствения интелект може да помогне в разработката на продукти и услуги в софтуерната част на работата, като следи за спазване на политиките на компанията и проверява написания софуерен код. Гостът смята, че изкуственият интелект ще се развива, но не е готов все още да обслужва клиенти на същото ниво както го правят хората.

Връзката между образование и развитие в индустрията е изключително важна, подготвянето на кадри трябва да идва от нуждите на бизнеса, обясни Колчаков. ВУЗФ засяга в програмата си реално приложими предмети, от които и финтех секторът. В курса си гостът подготвя студенти как се изгражда на практика процес и регулациите около него.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.