В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Дефиниране на бъдещите допирни и конфликтни точки беше целта на Йелън в Китай

Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие", 13.07.2023 г.

12:00 | 13 юли 2023
Обновен: 14:45 | 14 юли 2023
Автор: Михаела Кирилова

Посещението на Джанет Йелън беше част от по-общият процес по стабилизиране и възстановяване на комуникацията между САЩ и Китай. Особено важно е да се дефинират ясно конфигурацията и балансът между отделните области, в които отношенията ще продължат да бъдат затруднени и в които отношенията ще могат да имат някакво бъдеще. Голямата цел на това посещение беше именно очертаване на тези две групи области. Това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

През последната година ясно се очерта картината в това отношение. В области, които са свързани с полупроводници и индустрии на бъдещето като информационни технологии, отношенията ще продължават да се обтягат.

По време на предишната визита от администрацията на САЩ в Пекин не беше постигната договореност за възстановяване на диалога по отношение на въпросите свързани с отбраната и сигурността. И двете страни имаха необходимост сравнително бързо да направят следващата крачка.

Йелън ясно отбеляза, че през 2022 година обемът на търговските отношения между двете страни е бил безпрецедентно висок – 700 млрд. долара. САЩ и Китай имат желание да запазят това ниво на интензитет на търговските отношения.

Посещение беше важно от гледна точка на това че сегашният икономически екип на Пекин е нов. Друга цел на тази среща беше зад закрити врати, двете страни да представят своите позиции и да се „запознаят“ една с друга.

Финансовият министър на САЩ имаше и няколко интересни срещи отвъд по-официалните политически ангажименти. Една от тях беше с експерти икономисти, които се занимават с въпросите на климатичните промени.

В отговор на ограниченията в технологичната сфера от страна на САЩ, Китай ограничи износа на на два критични метала.

Преди 2010 година имаше подобно ограничаване на износа на такива ресурси спрямо Япония. След няколко години Китай се отказа от този ограничителен режим. От една страна тези ограничения доведоха до дело в Световната търговска организация, което Китай загуби. Втората причина беше свързана с това, че подобен тип ограничения генерират автоматично по-високи цени и създаване на по-големи стимули за инвестиции.

ЕС в момента разработва регулация свързана с критичните метали – до каква степен те да биват добивани вътре в рамките на съюза, за да може тази едностранна зависимост да бъде редуцирана. Различни експерти в тази област споменават, че подобна диверсификация ще отнеме десетилетие.

Целият разговор можете да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.