Политическата година във Франция бележи финалното проявление на кризата. Това е краят на един дълъг кризисен период, който смени няколко правителства. В момента страната се намира в рамките на едно правителство, което подаде оставка след 14 часа, но после се върна и оттегли пенсионната реформа. А преходът от Министър на отбраната към премиер-министър показва голямо доверие, но и загатва за водещата роля на Франция в европейското превъоръжаване.  Това каза гл. ас. Радослав Илиев, историк и анализатор, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Политическата ситуация във Франция

Кризата започна с въпроса за пенсионната реформа във Франция. Това е преосмисляне на френския социален ред, който се държи на големите социални придобивки, но и много неща около тях. Тук не става въпрос само за пенсии и няколко почивни дни. „Това е една система, която крепи политическия, социални и етническия ред. В крайна сметка се стигна до отстъпление от провеждането на тази реформа“, коментира гостът.

Според събеседника изтеглянето на правителството за 14 часа беше провокирано от много фактори. Макрон реши да настоява за Лекорню, макар и да трябва да се лиши от някои ключови министри. Тук има един друг процес, който е много интересен – това е позицията на Саркози, който се явява основа на сегашното политическо статукво.

Саркози написа книга, в която виждаме тези, които засилват крайнодесните чувства и легитимират и проправят път на госпожа Льо Пен към властта. Този ход на Саркози показва, че политическият първообраз на партията на Макрон се отказва от своето политически продължение. „Дори да се правят компромиси от опозиционните сили – лятото на 2026-та година се очакват нови избори“, прогнозира Илиев.

Перспективите пред дясното във Франция

На Лекорню е гласувано голямо доверие с вземането на поста на Министър на отбраната. Самият той едва ли ще има някакво собствено политическо битие. Досега той не е показвал такова желание, а и няма тази харизма. Лекорню е част от тази голяма кохорта на Макрон. Произходът на Лекорню е класически десен от партията на Саркози. „Предвид действията на Саркози и преориентирането му в дясно, класическата десница трудно ще се интегрира в редиците на Макрон“, обясни Илиев.

Фактическото дясно изчезна, за да може центристката партия на Макрон да вземе нейното място. Разбира се, виждаме какво се случва в световен мащаб. Ще видим как ще се разиграе това пренареждане във Франция. Гостът отбеляза, че спадът на доверието в Макрон е симптом за по-голям процес – ерозията в доверието на френското общество към политическата класа.

В Европа има обща тенденция на „одесняване“. Едни говорят за Европа на нациите, а други за консерватизмите в Европа. Съществува и тезата за отказ от допълнителна федерализация. Когато говорим за крайнодясно, това е общоевропейско, а не само френско явление. „Ако крайната десница вземе властта във Франция, можем само да гадаем какво ще се служи. Заявките на Льо Пен са в сферата на културата и позициониране на Франция като балансьор между Изтока и Запада“, коментира Илиев.

Това ще е нова ситуация за политическите възприятия и съюзи, както и положението на Франция в международен план. Големи икономически завои биха били по-трудни. От друга страна, Алжир продължава да е много значима тема за Франция. „Френското военно изтегляне от Африка в някаква степен е факт, но предотвратяването на опита за преврат в Бенин показва, че Франция не е готова да се изтегли изцяло“, посочи гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Франция иска отлагане на вота в ЕС по търговското споразумение с Южна Америка

Социалните осигуровки застрашават бюджета на Франция

Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник

Китай изпраща нови панди на Франция след срещата Макрон-Си