В епохата на изкуствения интелект и машинното съвършенство, световният пазар на луксозни стоки и дизайна преживява тих, но мощен обрат. Ръчната изработка, която дълго време беше разглеждана като "вехта" и отмираща, сега се утвърждава като новото ценно, търсено както от колекционери, така и от новото поколение, уморено от дигиталната пренаситеност. Новото "черно" в съвременното общество е именно човешката следа, коментира Росина Пенчева, куратор на изложбата "Новото Ценно: Съвременно занаятчийско изкуство от България" и посланик на международното културно движение Homo Faber, в рубриката "Бизнес Арт" на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Новото ценно в днешно време е това, което е човешкото, което е докоснато от човека, което става негова следа и негов отпечатък."

Докато AI прониква във всеки аспект на живота, творците в сферата на занаятите не го възприемат като заплаха, а като инструмент. Пенчева смята, че AI винаги ще бъде имитация и никога автентичен оригинал. Употребен от "интелигентен и съзнателен човек... по правилния начин, това може само да подобри работата на човека."

Това връщане към работа с ръце е опит за баланс между водещата човешка мисъл, емоция и новите технологии. Вместо да се стремят към перфекционизъм, който машините вече са постигнали, съвременните занаятчии умишлено търсят да оставят човешката следа, правейки несъвършенството новото мерило за стойност.

Наблюдава се тенденция към търсене на съвършенство в несъвършенството. Пример за това е работата на Рада Дичева, която акцентира върху напукана керамика, обикновено смятана за дефект, превръщайки го в произведение. Непредвидимият елемент на процеса (напукването в пещта) дава на изделието истинска оригиналност.

Занаятчиите съзнателно влагат емоция и не търсят перфектност, което е пряк контрапункт на машинното съвършенство, коментира Пенчева.

Завръщане към занаятите

Една от най-силните тенденции, особено след COVID пандемията, е съзнателното търсене на близост до природата и по-човешки начин на живот, основан на емоция и съзнателен избор.

За много професионалисти, това води до радикална промяна в кариерата, като изоставят корпоративния свят, за да се посветят на работата с ръце.

"Да създаваш с ръцете си е може би най-човешкото нещо," отбеляза Пенчева.

За децата и младежите, израснали в дигитална среда, физическата работа с ръцете и съзнателното пребиваване във физическия свят се превръщат в екзотично преживяване, което буди силен интерес.

Съвременното занаятчийство в България

Съвременното занаятчийство днес е мощен синтез на културно наследство, дизайн и майсторство, каза Пенчева. Българското съвременно занаятчийство е изключително любопитно за международната общност, тъй като е слабо познато. Чрез мрежата Homo Faber (организирана от Фондация "Микеланджело"), творбите на български автори като бижутера Димитър Станков и майстора на кукерски маски Людмил Йорданов достигат до Венецианското биенале.

Там те са ценени заради орнаментиката и богатия детайл – елементи, които контрастират с преобладаващия минимализъм в Западна Европа.

Въпреки че София остава най-наситена с творци, културният живот започва да се децентрализира. Пост-пандемичният креативен туризъм – пътувания до градове като Габрово, Велико Търново и Пловдив за посещение на творчески събития – е ключов фактор за повишаване на видимостта на местните артисти.

За да се намери пазар за занаятчийско изкуство, не е достатъчно да се покаже крайният продукт. Творците трябва да разкажат историята – да представят процеса, материалите, времето, вложено от човека, и лицата зад изделията.

Изложбата „Новото ценно: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която представя 41 български автори, цели да популяризира високото ниво на българското творчество. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти и ще може да бъде разгледана в Музейния център на РЕМО „Етър“ край Габрово до 15 ноември 2025 г.

Повече за изложбата и за развитието на занаятите в България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Градското изкуство дава живот на улиците, но понякога отнема достъпността им

София бавно излиза на световния арт пазар, но трябва инфраструктура

AI може да публикува снимките по-бързо, но не може да замени фотограф

Тери Врейбърг: С новата си изложба искам да се свържа с българската арт сцена

Как музиканти печелят от гласа си в ерата на AI