Мисията на МВФ има диагностични цели и се извършва периодично. На първо място трябва да провери дали следваните политики в България са устойчиви и водят ли до едно стабилно бъдеще. Всъщност, диагнозата на фонда не е нова и се споделя от редица икономисти. Няма ясни значи, че правителството ще се съобрази с препоръките на мисията - важно е да подчертаем, че те все пак не са обвързващи. Те представляват мненията на икономистите, които са част от наблюдаващия екип. Това каза Борис Петров, икономист, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Напълно споделям призива на МВФ за затягане на фискалната политика. Делът на заплатите в публичния сектор като част от БВП е достигнал максимална историческа стойност. Отделяме огромни средства за обслужване на държавната бюрокрация. Заплатите в държавния сектор дърпа нагоре тези в частния сектор, който трябва да се конкурира за качествените специалисти.

Състоянието на публичния сектор

„Инвестициите в публичния сектор трябва да се насочат към по-смислени цели“, коментира гостът. Как точно ще се случи това е работа на политиците и съответните министерства и ведомства. Субсидиите за капиталови разходи не отговарят на част от търсените цели, което е свързано с корупцията и неработещата съдебна система.

Според събеседника редица институции препоръчват нарастване на ставките по облагането на имотите. Това се прави с оглед повишаване на самостоятелността на общините и техните бюджети. В България има една особеност – голяма част от жилищата са собственост от гражданите, а делът на наемателите е нисък. Това създава широка база за данъчно облагане, а може да се помисли и за това какви да са данъците върху втори и трети имот.

Възможно ли е вдигане на данъците върху имоти?

Вдигането на ставките би могла да охлади ситуацията на имотния пазар. От БНБ зависи да засили мерките, насочени към пазара на имоти. „По отношение на икономиката, основният риск идва от възможността за прегряване на икономиката. В момента ерозира конкурентоспособността на българската икономика“, обясни Петров.

Небанково кредитиране

Той допълни, че при небанковото финансиране лихвените равнища са много високи, за да компенсират риска. Хората, които не могат да изтеглят банков кредит, намират своя пристан при дружествата за бързи кредити, които пък са обект на много слаби регулации. Разбира се, част от начина на събиране на тези кредити минава през колекторски компании, за да осъществят принудително събиране.

Част от ликвидността, която се очаква да се освободи след влизането в еврозоната, може да се насочи към държавните ценни книжа. Не можем да очакваме силен кредитен импулс след намаляването на минималните задължителни резерви, но този ресурс може да бъде насочен към активи с нисък риск.

БНБ вероятно ще затегне допълнително изискванията по жилищните кредити, защото досегашните макропруденциални мерки имат частичен ефект и ипотечното кредитиране остава високо. Част от тази ликвидност може да отиде и към кредитиране на домакинствата, което би усилило натиска на пазара на жилища. "За да смекчи този ефект, БНБ е вероятно паралелно с намалението на резервите да въведе нови или по-строги макропруденциални ограничения за ипотеките. МВФ препоръчва продължаване на строгия надзор именно с цел овладяване на кредитните рискове и охлаждане на имотния пазар", категоричен е гостът.
 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Европейският бизнес: "Спрете бюрокрацията, за да спасите демокрацията!"

Бюрокрацията и трудовият пазар тревожат инвеститорите в България

Ограниченията на наемите и бюрокрацията в Европа застрашават инвестициите в жилища