Основните предизвикателства пред българското образование в дигиталната епоха включват необходимостта от контрол върху използването на дигитални устройства от децата, интеграцията на изкуствения интелект и запазването на критичното мислене. Образователната система не беше напълно подготвена за бързата дигитализация по време на COVID, но сега се наблюдава подобрение чрез оборудване на кабинети и въвеждане на технологии. Важно е децата да се научат да използват технологиите разумно, като учителите и семейството играят ключова роля в това обучение. Това коментира доц. д-р Иван Станков, експерт по киберсигурност и дигитализация, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Но тук моментът с тази дигитализация при децата е прекомерното използване на дигитални устройства. Да, когато става дома нещо да научат, нещо да видят, е хубаво нещо. Но контролът на тези дигитални устройства - кога могат да се използват, как да се използват. В същото време друго предизвикателство е изкуственият интелект, има изключително много спорове дали е полезен, дали е вреден. В същото време друго предизвикателство е и сигурността, защото децата все още нямат тази изградена култура, какво може да се прави, какво трябва да се прави, а и много лесно биха били подлъгани в дигиталното пространство."

Опасностите от прекомерно използване на изкуствен интелект от децата включват намаляване на критичното мислене, свикване с готови отговори, риск от грешна информация, липса на изградени умения за учене и възможност за подлъгване и злоупотреби. Ролята на преподавателите е много голяма – те трябва да обучават децата как правилно да използват технологиите, да интегрират дигитални методи в преподаването и да насочват учениците към разумно и контролирано използване на изкуствения интелект, коментира Станков.

Учителите трябва да обучават учениците да слушат и да се концентрират по време на уроците, да ограничават използването на мобилни устройства в час и да насърчават самостоятелното мислене и анализ.

"Изкуственият интелект за мен е нещо полезно, но отново зависи как се ползва. Ако се ползва за рутинни дейности, които да подсетят детето, да му дадат идея, да му дадат малко по-голям кръгозор, да го насочат към нещо, е нещо много хубаво. Но пък от друга гледна точка той не трябва да замести изцяло неговата работа. Защото децата все още нямат тoзи изграден [навик] как да учат, да ги усетят нещата и съответно се подлъгват - по-лесно е това. Напишат го с изкуствен интелект, той им да даде отговор, в повечето случаи той е верен. Не е добре за децата да си използва постоянно изкуственият интелект за всяко едно нещо, защото първо критичното мислене вече го няма, те свикват - защо да заучавам нещо като AI ми дава информацията."

Плагиатството чрез изкуствен интелект е проблем, който се контролира с помощта на специализирани платформи. Използват се специализирани платформи, които откриват дали текст е генериран от изкуствен интелект, а също така децата се учат да се трудят и да мислят критично още от ранна възраст, за да не разчитат само на готови решения. Киберсигурността и защитата на децата в онлайн пространството са критични, като родителите и училищата трябва да поставят ограничения и да образоват децата за рисковете, коментира Станков. 

Изкуственият интелект може и да помага в киберзащитата на децата като анализира трафика и системите за несъответствия и потенциални заплахи, като дава сигнали за атаки и помага за предотвратяване на киберзаплахи. Децата могат лесно да се доверят на непознати, което води до неприятни ситуации, включително психологически травми, като например злоупотреба с техни снимки и унижение в мрежата.

Новото поколение директори и учители е по-технологично подготвено и има желание да работи и в по-малки населени места, което е положителна тенденция. Мисията на учителите е да бъдат професионалисти, педагози и ментори, които вдъхновяват децата да учат и творят, като това мотивира младите поколения. Все повече учители са добре подготвени, особено след бурното придобиване на дигитални умения по време на пандемията, а младите учители са по-близо до технологиите и децата, смята Станков.

Смяната на над 300 директори в българското образование е естествен ход, свързан с пенсиониране и навлизане на по-млади директори, които са по-близо до технологиите и децата, което е положително за развитието на образованието.

Много студенти изразяват желание да се върнат и работят в по-малките населени места, което е положителна тенденция за справяне с обезлюдяването, коментира Станков.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

За 60 години България доказва, че туризмът е наука, а не само практика

Димитър Начев: Качеството и корупцията обуславят липсата на кадри в строителството

Ефектът от изучаване на изкуство е подценяван в българските училища

Университетите у нас са пред системна криза заради модела на финансиране

Кризата с липса на лидери в българското образование се задълбочава