Европейската централна банка напълно очаквано остави лихвата по депозитите непроменена на 4% заседанието си в четвъртък, като президентът Кристин Лагард изпълни обещанието, че централната банка става много зависима от данните за инфлацията и растежа на икономиката. Засега европейските икономики се лутат между това да изпаднат в рецесия и да останат извън нея, като понижаващате се инфлация намалява риска от стагфлация. Това коментира Николай Ваньов, управляващ директор на MK Brokers, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

ЕЦБ не направи абсолютно никакви промени по други показатели на паричната политика, като основна точка на интерес от срещата в четвъртък беше кога ще започне да приключва реинвестирането на средства чрез програмата Pandemic emergency purchase programme (PEPP), което за момента е планирано за 2024 г., каза Ваньов.

"Ако европейските икономики изпаднат в рецесия в началото на 2024 г. и ЕЦБ трябва да влезе в цикъл на лихвени понижения към края ѝ, това тотално ще влезе в конфликт със спирането на реинвестициите по PEPP, а това са 1.7 трилиона евро, насочени директно към държавен дълг."

Притесненията на икономистите бяха, че ЕЦБ ще изтегли падежирането по-рано и това оказа натиск върху италианския дълг, като Рим е основен бенефициент на PEPP, напомни Ваньов. Лагард отказа всякакъв коментар, запазвайки края на реинвестициите за 2024 г., но при риск от рецесия програмата може да бъде удължена. От началото на цикъла на лихвени повишения ЕЦБ прилага сериозно затягане и изчаква трансмисията на ефектите в икономиките, но ефектът от това олекотява от минималните действия по други монетарни инструменти, добави той.

"Учебникарският пример от 2% нормална лихва малко или много вече не съществува... Новият мандат на централните банки при останалата чисто институционална политическа стагнация, която наблюдаваме глобално, е, че те ще поддържат нива на лихвите близки до нула. Най-вероятно няма да видим отрицателни и дълго време отрицателни лихви, но нива близки до 0% въобще не са извън играта и те дават своя положителен икономически ефект. Те променят парадигмата на начина на работа на парите, тъй като парите трябва да търсят една идея по-рискови инвестиции - това помага за иновациите и глобалния растеж като цяло", каза Ваньов и напомни за положението преди настоящия цикъл на повишаване на лихвите.

Изборите в САЩ следващата година могат да дадат допълнителен тласък към лихви, близки до нулата, при евентуална победа на Доналд Тръмп, смята Ваньов. Под натиск от Тръмп Федералният резерв може да започне по-агресивна политика за понижение, както е правил и преди. В момента Фед е в комфортна позиция на пауза и вдигане на лихвите е изключено, докато инфлацията продължава да спада, а още не е дошло времето за понижени, каза Ваньов.

Пазарите като цяло не реагираха сериозно на новия конфликт в Газа, след първоначалния шок, може би вече претръпнали от войната на Русия в Украйна и постоянното напрежение в Близкия изток. Имаше ефект върху петрола и енергоносителите, но засилената дипломация и забавянето на наземната офанзива на Израел дава известен повод за оптимизъм на пазарите, че това няма да е глобална заплаха, каза Ваньов.

Активно въвличане на Иран в конфликта ще повиши цената на петрола, но много по-голямо значение - и много по-голямо поскъпване - има позицията на Саудитска Арабия, каза Ваньов.

"Ако Саудитска Арабия излезе от полунеутралната си позиция - тя казва, че подкрепя палестинския народ - но ако материализира това с изостряне на товна спрямо САЩ или с директни искания за ненамеса или възпиране на Израел, тогава ще видим сериозно поскъпване на енергоносителите."

Какви са предизвикателствата през правителствата в Италия и Германия, какво показаха отчетите на технологичните гиганти, ще продължи ли ОПЕК с намалянето на добива на петрол може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.