Честата смяна на правителства от 2021 г. забави трансформацията на въглищната енергетика в България. Процесът започна през 2019-2020 г., когато Европейската комисия (ЕК) възложи на външен консултант (PwC) изготвянето на доклади, които да послужат при разработването на териториалните планове за справедлив преход. Настъпилата политическа криза доведе до смяна на структури, които отговаряха за един или друг аспект на процеса. Тогава се загуби скоростта и правителствата не можаха да обяснят на заетите хора във въгледобивните региони и в ТЕЦ-овете, че това е неизбежен преход, който трябва да тече успоредно с функционирането на централите до тяхното икономическо затихване. Това коментира доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител катедра „Регионална и политическа география“ към СУ „Св. Климент Охридски“, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Въгледобивът и производството на електроенергия от въглища са сектори със затихващи функции. Но те не се изключват като осветителна лампа, а чрез дълъг, бавен и сложен процес, каза събеседникът. ЕК беше идентифицирала 12 000 директно засегнати работни места в рудника и въглищните ТЕЦ-ове. А според PwC засегнатите работни места по индиректен път ще са над 40 000. Следователно това е икономически Армагедон за Стара Загора, Гълъбово и Раднево, каза Стойчев.

„Всички тези факти не бяха подредени коректно в обща комуникационна схема, в която да се направи баланс за това какво ще настъпи след отказа от въглищна енергетика с цел намаляване на въглеродните емисии. Българското правителство се предовери на синдикалните организации, които трябваше да свършат тази работа. Те участваха на всички кръгли маси, конференции и обучения, но после стана ясно, че до обикновения работник е достигнала некоректна информация. Затова бе създаден този момент на напрежение и беше внесен този страх.“

Финансовият министър Асен Василев коментира в интервю за bTV през уикенда, че почти сигурно ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток I“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ ще намалят драматично производството или направо ще затворят, след като изтекат договорите им за изкупуване на електроенергия – съответно през 2026 и в края на февруари 2024 г. В момента тези централи работят, защото държавата чрез НЕК им плаща въглеродните квоти, каза Василев.

Косьо Стойчев обаче е на различно мнение. През 2022 г. видяхме смяна на собствеността в една от централите и то за значителна сума (бел. ред. - американският фонд KKR придоби мажоритарния пакет акции в ТЕЦ „Марица Изток 3“). Тогава изниква въпросът дали новият собственик е купил скъп актив, който ще затвори през 2024 г., каза гостът.

За мен съществува вариант за технологичен скок, който ТЕЦ-овете предвиждат за себе си. Никъде не е забранено, напротив – силно стимулирано е, те да сменят енергоизточника си и да продължат работа, така че защо не допуснем тази хипотеза, добави събеседникът. Трансформацията на частните ТЕЦ вероятно ще включва хидролизатори, разделяне на кислород и водород и превръщането им в гориво. Решенията за този технологичен скок ще дойдат в сегашното десетилетие.

„Най-лесно е да направим трактовката, че те ще спрат през 2024 г., ще останем без електроенергия и ще се превърнем в нетен вносител. Няма нищо страшно в това да внасяш евтин ток отнякъде другаде, така както България доставяше евтин ток на съседите си в последните 30 години. Подклажда се и страх, че хората ще плащат повече за енергия, ако въглищните централи бъдат спрени. Но енергията от ТЕЦ-овете тепърва ще става по-скъпа и по-скъпа и колкото повече участва тя в микса, толкова по-скъпа ще бъде енергията в България.“

В момента в България се залага много на фотоволтаичните системи, тъй като те получиха огромна подкрепа от правителството. Когато това се случи с геотермалната енергия, с вятърната енергия, с другите видове възобновяема енергия, вкл. водород, най-вероятно значително ще преструктурираме вътрешното си потребление на енергия, каза Стойчев.

Той добави, че трябва да имаме план, който да осигурява балансьор в енергийната система. Това може да бъде атомната енергия, но и там беше загубено много време и не бе взето решение за стартиране на строителството на още един блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

„Нашата страна на този етап прави само едно - отлага. Тези протести са резултат от постоянното отлагане да се каже неудобната истина на хората, че преходът е неизбежен. Ако тези процеси на комуникация бяха стартирали значително по-рано и по-интензивно, най-вероятно днешните протести щяха да са в по-мека форма и основно щеше да се коментира размера на компенсациите, схемите за стартиране на собствен бизнес и др. Вместо да изместим центъра на тежестта към развитие и прогрес, ние изместихме тежестта към потушаване на социалното напрежение. Това беше грешка и тя може да се преодолее.“

Засега не съм чул предложения за спасяване на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Тази централа в момента е най-неефективна и произвежда най-скъпия ток в България. ТЕЦ „Марица Изток 2“ би могла да се превърне в студен резерв, който да се използва при крайна нужда. Възможно е да има дерогация от няколко години, докато нашата енергетика не позеленее напълно или не бъде пуснат още един атомен реактор, каза още той.

Косьо Стойчев коментира и искането на Асоциацията на индустриалния капитал в България за разширяване на индикативния списък с фирми по плановете за справедлив преход.

Идеята е да се структурират компании, които са с висока степен на готовност за инвестиции след одобряването на Плана за справедлив преход. Така ще бъдат създадени нови работни места с по-висока добавена стойност, за да може освободените хора от мини, ТЕЦ-ове и свързани индустрии да се преквалифицират и преместят в тези сектори, обясни гостът.

„Може би процесът не е бил достатъчно прозрачен и поради това част от българския бизнес е останал с усещането, че нещо е извършено на тъмно. Трябва обаче да се дефинират условията, при които ще се получават тези средства, тоест какъв ще е максималният интензитет на помощта. Ако той е над 50%, това за мен е приватизация на еврофондовете. Интензитетът на помощта не би трябвало да надхвърля 20-25%, а останалите средства трябва да ги има в компанията.“

Гостът коментира и намерението на управляващите да компенсират освободените служители от енергийния сектор с до 36 месечни заплати. Според министър Асен Василев това означава, че един работник би могъл да получи между 140 000 и 150 000 лв.

В териториалните планове се предвижда подобна компенсация само за определена категория служители, но критериите не са определени до момента. Най-вероятно това ще са хора с много дълъг трудов стаж и с малко време до пенсиониране, но това не може да се отнася за всички, обясни Косьо Стойчев.

Регионът на Стара Загора изпитва хронична нужда от работна ръка и ако тези хора бъдат пенсионирани в трудова възраст, това ще лиши новите компании от работници. Чрез тази мярка ще се блокират другите проекти, свързани с инвестиции. Голямата критична маса от хора трябва да се запази на пазара на труда, каза още гостът.

По думите му компенсации за пенсионираните работници в сектора трябва да има и за държавните, и за частните ТЕЦ-ове, защото прекратяването на дейността им е европейска политика.

Вижте целия разговор във видеото!

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.