Собствениците на жилища и общините имат нови ангажименти в започналия първи етап на енергийното обновяване на жилищния сграден фонд, което се финансира по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това обясни Цвета Наньова, изп. директор на „Българо-австрийска консултантска компания“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Досега се кандидатстваше на принципа „първи дошъл – първи обслужен“. Сега собствениците трябва да свършат куп неща – да направят сдружение, да изберат изпълнител, да направят техническо и енергийно обследване и да го предадат в съответната община. След това общината трябва да провери заявленията и обследванията, да ги върне на собствениците, ако се налагат корекции, да направи количествено-стойностна сметка на проекта и да изпрати документите в регионалното министерство, обясни Наньова.

„За саниране могат да кандидатстват многофамилни жилищни сгради с над 4 самостоятелни обекта и с поне двама собственика (бел. ред. - проектирани преди 26 април 1999 г.), които се управляват в режим на етажна собственост. Проектите ще се класират по шест критерия, като поне три от тях облагодетелстват големите сгради. В това има логика, защото при големите сгради могат да се генерират повече спестявания на енергия и въглеродни емисии. Но в крайна сметка това не е справедливо спрямо по-малките сгради.“

В България има 66 000 многофамилни сгради, които се нуждаят от обновяване, а големите сгради, които най-вероятно ще бъдат основни бенефициенти по новата програма, са само няколко хиляди.

Съгласно Насоките за кандидатстване, утвърдени от МРРБ, собствениците трябва сами да се организират и да финансират техническото обследване, издаването на техническия паспорт, обследването за енергийна ефективност и сертифицирането. Ако проектът им за саниране бъде одобрен, тези разходи ще бъдат възстановени на собствениците. За тези проекти, които не бъдат одобрени, разходите ще останат за сметка на собствениците.

„Понеже не беше създаден финансов механизъм от държавата за подпомогане на собствениците (които нямат пари) при техническото и енергийно обследване, някои общини преди местните избори създадоха практика за подкрепа. Това е добра инициатива, социална политика на местните власти, като подкрепата е различна – от определен процент до пълния размер на разходите.“

Общинският съвет във Варна, например, реши да помогне финансово домакинствата при тези процедури (изготвяне на технически паспорт и енергийно обследване), като за целта бяха осигурени до 20 млн. лв. В случай, че сдружението на собствениците е изпълнило всички изисквания за финансовата помощ, но не е одобрено по програмата за саниране, то няма да възстановява сумата на общината.

Общинският съвет в Сливен реши да подпомогне сдруженията на собствениците с до 50 % от сумата за енергийно техническо обследване и технически паспорт, но не повече от 50 % от референтната стойност за кв. метър, предложена като допустима от финансиращата програма по реално заснетата РЗП.

А тук може да видите каква ще бъде практиката в Русе.

В София засега не се предвижда предварителна помощ за финансиране на техническото и енергийно обследване. За съжаление, Столична община никога не е припознавала тези програми като нещо, в което да бъде много активна страна, каза Цвета Наньова.

Събеседникът коментира и друг казус – трябва ли сградите да бъдат укрепвани конструктивно преди да се пристъпи към енергийно обновяване. Допустими за саниране ще бъдат сгради, за които е представено техническото обследване на сградната конструкция, установено е, че отговарят на съществените изисквания към строежите (съгласно чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ) и са получили положителна оценка за сеизмична осигуреност. Ако сградата не получи положителна оценка, тя не подлежи на обновяване за енергийна ефективност и би трябвало първо да бъде укрепена, обясни гостът в студиото.

„Нека да спрем да спекулираме с това, че едропанелните сгради трябва да бъдат укрепвани преди саниране. Те са с добри характеристики, а основните проблеми са в централните градски части, където са преустройвани партерните етажи. Какво е състоянието на тези сгради не е много ясно, защото малките сгради винаги са били неглижирани.“

Експертните мнения са, че ако преустройството е направено по законовия ред, с необходимите разрешения, собствениците може да бъдат спокойни в по-голяма степен. Ако обаче преустройствата са правени без документи или с нерегламентирано плащане, каквато практика е имало в Турция, това не е добре, добави Наньова.

В първия етап на програмата, при който държавата ще поема 100% от разходите за саниране, сдруженията на собствениците могат да кандидатстват до 10 май т.г. С втория етап, който се очаква да започне в средата на годината, ще започне истинското съфинансиране, обясни Наньова. Тогава собствениците ще трябва да осигурят 20% от разходите за саниране.

„Съфинансирането ще помогне за по-бързото обновяване на сградния фонд в България, защото с тези темпове няма и 200 години да ни стигнат.“

Не бива да се очаква, че хората ще използват спестяванията си, за да осигурят тези 20%. В една сграда има социален микс и хората са с различни финансови възможности. Предполага се, че ще се осигури достъп до нисколихвени кредити при преференциални условия. И на второ място – ще се въведе дефиниция за енергийна бедност, за да може да бъдат подпомогнати най-бедните хора в сградата.

Цвета Наньова говори и за проекта SHEERenov, финансиран от еврофондовете, чиято цел беше създаването на работен пазарен модел за финансиране на санирането, базиран на европейския опит. Проектът е в застой с оглед на политическото безвремие и в очакване на следващото редовно правителство, допълни тя.

Моделът предполага облекчен достъп до кредитен ресурс, за да може собствениците да осигурят въпросните 20% самоучастие, които най-често са между 2000 и 5000 лв.

Какъв е експлоатационният срок на панелните блокове и колко са устойчиви на земетресения може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.