България е на предпоследно място сред страните от ЕС в доклада на ООН за напредъка по целите за устойчиво развитие. Бегли са препратките към глобалните цели на ООН в Българския националния план за възстановяване и устойчивост. Те присъстват в Националния план за развитие на България 2030, която бе приета в края на 2020 година. Там са заложени много основно. Това ни липсваше много, защото целите са приети 2015 година, а до 2020 ни липсваше програмен документ, който да показва, че целите са важни за нас. Това каза Дарина Георгиева, изп. директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Според последния индекс и доклада за напредък при целите за устойчиво развитие на ЕС в снимката за Европа България е на 33 място от 34 страни (малко повече от Европейския съюз, като няма данни за Албания, Босна, Лихтенщайн и Черна Гора). Тази интерактивна карта може да покаже къде сме по отношение на всяка една от целите на ООН за устойчиво развитие, каза Георгиева. 

"Най-напред сме в целите, свързани с партньорства, а най-назад в целите за образование. Изоставаме от останалите европейски страни в областта на образованието, както и при целите свързани с доброто здраве, намаляване на неравенствата, отговорното потребление и производство". 

Трябва "да се захванем всички заедно", за да се преодолее това изоставане, подчерта събеседничката. "Целите са приети през 2015 година, следим тяхното изпълнение, но те не толкова често се виждат в политики и програми, за да се работи по тях целенасочено". 

От страна на българския бизнес и на българската мрежа на Глобалния договор миналата година са преразгледани приоритетите, важни за българския бизнес. Доброто образование и качествената и сигурна работа със сигурност са на топ места. Опазване на околната среда, отговорно потребление и производство, антикорупция и партньорства са сред другите важни цели, както и медийната грамотност и свободата на словото. 

Българският бизнес все повече се стреми да прави връзка с образованието, така че програмите за средното и висшето образование да са свързани с уменията, които са нужни на пазара на труда. 

"99% от интервюираните директори в глобален мащаб заявяват, че внедряването на политиките и концепцията за устойчивост на компаниите ще им донесе успех, сочи проучване на Глобалния договор на ООН. Ако един бизнес не работи на базата на принципност, на доверие, на отговорно изпълнение, той няма да може да устои на тези турболенции, които в момента ни заливат от всякъде". 

За да се види как българските компании внедряват политиките за устойчивост, тази година България участва за пръв път в SDG Pioneers 2022 - световните награди за напредък по Целите за устойчиво развитие на ООН. Ще видим какво ще покаже конкурсът, но според наблюденията до момента вече се знае, че много голяма част от големите компании в България приемат изключително сериозно целите за глобално развитие и устойчивост. Това означава, че целите са част от бизнес плановете им, от показателите им, от заложените планове.

"Това ще покаже конкурса. Имаме вече доста силни заявки. Основният критерий е да се покаже връзката между бизнес целите и целите за устойчивост и развитие. Т.е. как една компания може да бъде успешна, допринасяйки за която и да е от целите за устойчивост - неравенство, околна среда, образование и т.н. Всяка компания има собствен приоритет, освен колективните. Друг критерий е да се спазват принципите на Глобалния договор, свързан с правата на човека, опазване на околната среда, антикорупция, трудови норми, да работи със заинтересованите страни".

До 31 януари може да се кандидатства, след което жури на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН ще прегледа кандидатурите и най-добрите ще бъдат верифицирани от Централата на Глобалния договор, а победителят ще се състезава в световния кръг и ще бъде отличен през юни месец в Ню Йорк. 

Към момента, според действащото в България законодателство, задължените да докладват ESG политиките си български компании са 60-70. Промените, които предстоят са свързани с новата директива за отчитане на предприятията - тя цели разширяване на обхвата. Ако в момента в ЕС под нея попадат 11 000 предприятия, идеята е те да са поне три-четири пъти повече - около 50 000 ще попаднат в този обхват.

Очаква се разширяването на обхвата да стане факт от 2024 година. До октомври трябва да има детайлни насоки как това да се случва, след което ще трябва новата директива да се транспонира в законодателствата на отделните страни.

Глобалният договор излезе през януари тази година с нов формат на доклада за устойчиво развитие и той е изключително обвързан, както със спазването на принципите на отговорно управление, така и с целите за устойчиво развитие. Всички данни ще бъдат съизмерими, ще може да се види напредъка на една компания, прямо себе си в годините или другите компании. Цялата матрица вече е на сайта на Глобалния договор на ООН. Ценното е, че тази методология е разработена в синхрон с европейските политики. 

Какви са инициативите, предвидени за 2022 година, които целят подобряването на българското образование?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.