ЕЦБ във война срещу кеша

Какви ще са ефектите от премахването на 500-евровата банкнота, коментира Кузман Илиев

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Управителният съвет на ЕЦБ е решил да премахне банкнотите от 500 евро, стана ясно на 15-ти февруари. Това е втората най-използвана деноминация след тази на банкнотата от 50 евро. Освен това, тя формира 30% от стойността на физическите евробанкноти в обръщение.

Защо този ход е важен и какви са ефектите?

Причината, която се изтъкна от европейските парични власти, бе борбата с: тероризма, укриването на данъци, прането на пари, сивата икономика и дрогата. „Публичното мнение” все по-често считало, че банкнотите с високи деноминации се използват за престъпни цели.

Освен това светът безспорно навлиза в нова технологична ера, която прави кешовите транзакции да изглеждат все по-отживели. Вървим ли към безкешовото общество на електрони разплащания? Вероятно. В Швеция, например, кешовите транзакции вече са огромна рядкост. В автобуса, в метрото, кината, магазините, такситата и банките — електронни разплащания и sms-и, изглежда, премахват нуждата от кеш.

Икономическите аргументи зад решенията на Драги

Колкото и да ни убеждава в противното, Драги едва ли третира от въпроса от гледна точка на тероризма. Решението има съвсем ясни икономически измерения. ЕЦБ се опитва са изкара парите от банките, домакинствата да започнат да потребяват, бизнесите да инвестират, инфлацията да се засили и колелото да се завърти.

За целта, Драги направи лихвата по депозитите на търговските банки при ЕЦБ отрицателни (-0,3%). Това се отрази на лихвите по депозитите на самите търговски банки, които станаха практически нулеви, а на места като Швеция  - също отрицателни.

Актът като част от войната срещу кеша

Разбира се, най-губещи от подобна проинфлационна политика са спестителите, които са наказани директно с почти нулеви или отрицателни лихви по спестовните си сметки.

Да държиш парите си банка или да инвестираш в ДЦК-та с отрицателна номинална доходност в такава ситуация би било нелогично, защото на практика губиш пари, при положение, че можеш да просто да ги пъхнеш под дюшека, да речем.

Ако продадете апартамент в сегашната ситуация има икономически резон да увеличите кешовите си наличности, а колкото по-голяма деноминация, толкова по-удобно. Колкото по-малка , толкова по-трудно ще съхранявате спестяванията си, респективно по-голям стимул за влизане във финансовата система.

Възможността за “изтегляне” на пари от кешовия оборот от страна на икономическите субекти обаче, влиза в пряк сблъсък с кейнсианското разбирането на централните банкери, че проблемът днес е в недостатъчното съвкупно търсене, което те искат да стимулират с паричната и лихвената си политика. Затова и ЕЦБ се опитва да накаже тази алтернатива.

Скрити причини

Истината е, че съвременните Западни правителства са безобразно задлъжнели, като същевременно чисто политически не им изнася да режат разходи, нито да правят реформи, балансирайки бюджетите си.

Вместо това те отчаяно търсят допълни приходоизточници. Освен новите налози и печатането на пари, десетките милиарди, въртящи се в „сивата икономика” са апетитна цел и трябва да бъдат обложени, следователно “осветлени” и вкарани във финансовата система.

Негативният ефект: финансова репресия

Днес банките в Европа са много внимателни по-отношение на кредита  - трудно го пласират, а необслужваните кредити в размер на 1 трилион евро за eврозоната тежат в балансите им.

Затова банките и финансовите посредници като застрахователни и пенсионни фондове инвестират агресивно в ДЦК-та на правителствата.

С премахването на кеша и насочването на спестители към банковата система — опасността е заемният ресурс да се озове в ръцете на корумпирани политиците, вместо на бизнес и потребители за частно потребление и частни инвестиции. Типичен crowd out effect, казано на английски.

Битката срещу кеша има за резултат и това, че хора, непознаващи финансовите пазари и банковата система, са принудени да станат част от тях, костващо им допълнителни разходи като такси по сметки и транзакции с дебитни и кредитни карти  - пак по липса на алтернатива за потребление, инвестиране и спестяване в кеш.

Повсеместно налаганият и все по-нисък таван на кешовите транзакции, референдумът в Швейцария за пълното и контролирано от централната банка резервиране, както и премахването на най-голямата деноминация евро (банкнотата от 500 евро) се случват точно в гореописания контекст.

Други скрити финансови измерения

Наличието на по-едри деноминации означава и по-голямо търсене на парите като средство за запазване на стойност. Изчезнат ли те , валутата става по-малко атрактивна, доверието в нея спада, заедно с тях и покупателната й сила.

А цялото упражнение, разбира се, е част от валутната война на централните банки, в които губещите отново са спестителите и икономическите агенти с фиксиран доход като пенсионери, например.

Важно да се отбележи: паричното предлагане днес се състои от кеш и банкови депозити, стъпващи на паричната база, създавана от правителствените агенции  - централните банки. Днес, когато теглим валута от банкомата, всъщност теглим резерви на системата, а оттам и естествено намаляване на банковия кредит. Обратно, ако кешът изчезне, то централната банка ще добие пълен контрол върху паричната система и банковия кредит.

С една дума: ако се махне или намали кешът, това значи банковият кредит необезпокоявано да нараства още по-бързо отсега, тоест със значителен инфлационен потенциал, а оттам и кредитен бум и спекулативни, погрешни инвестиции, рецесии.

Свободата на трупчета

Проблем за гражданите може да възникне и по отношение на финансовата им сигурност и лична неприкосновеност. Така, както записаните транзакции може да се използват за по-лесно издирване на престъпници (които най-вероятно ще преминат към бартерна и криптовалутна форма на разплащане), така и всяка транзакция ще подлежи на наблюдение от Големия брат.

Къде пътувате, какви подаръците правите на любовницата и колко странни сексуални вкусове имате  -  вече ще са на клик-два разстояние от ръцете на някой чиновник, с нови правомощия и инструменти за следене и наблюдение на гражданите от властимащите. В правителствена, но и в престъпна полза, с оглед на огромната корупция из атрофиралия административен апарат из целия свят.

Възможни ли са злоупотреби? Несъмнено.

Какво предстои?

Следващата жертва на войната срещу кеша са: 100-доларовата банкнота, заедно с нея банкнотата от 1000 швейцарски франка. Залогът касае не просто удобството ни, а до голяма степен спестяванията и личната ни свобода.

Последни новини
Още от Анализи