Мир във Венецуела – далечен блян или близка перспектива

Очаква се 8 млн. венецуелци да напуснат родината си заради тежката икономическа криза до 2020 г.

Снимка: Carlos Becerra/Bloomberg Снимка: Carlos Becerra/Bloomberg

Крайно лява диктатура, опит за военен преврат, глад, недостиг на лекарства, хиперинфлация, масови арести, насилие, репресии по политически причини, убийства. Всичко това е част от тежкия живот на хората във Венецуела.

След неуспешния опит за преврат властите във Венецуела арестуваха над 100 действащи и пенсионирани офицери, които бяха обвинени в държавна измяна. Тази ескалация е показателна за засилващата се свирепа кампания от репресии на режима на Николас Мадуро, който все още изглежда. че държи здраво властта. Въпреки това има хиляди венецуелци, които са твърдо против управлението на Мадуро и изразяват силно различна позиция от тази на официалната власт. Те съзнават, че това може да им коства много, дори и живота, особено от страна на вилнеещите паравоенни групи.

Методите на властта

Капитанът от военноморския флот на Венецуела Рафаел Акоста беше арестуван в средата на юни по обвинения за участие в организирането на опита за военен преврат в страната. Само седмица по-късно той почина, като веднага след смъртта му се появиха съмнения, че е бил изтезаван в ареста. Акоста е първият от задържаните военни, който намира смъртта си след своя арест.

Акоста беше задържан на 21-ви юни, когато президентът Мадуро се срещна с върховния комисар на ООН за правата на човека Мишел Башелет в Каракас. След края на срещата Башелет коментира, че се е споразумяла с правителството да оценят политиките за премахването на мъчения и репресии. Но към момента не изглежда да има сериозна промяна и властта продължава да си служи със същите методи.

Вдовицата на загиналия капитан Валесвка Перез потвърди пред местни репортери, че съпругът ѝ единствено е обсъждал икономическата ситуация и хроничната корупция на режима в тесен семеен кръг. След задържането му тя не е имала връзка с него.

Бежанската криза

Близо 5 хил. венецуелци на ден напускат родината си, а броят на емигрантите от намиращата се в тежка икономическа и политическа ситуация страна може да нарасне до 8 млн. до края на 2020 г., показва доклад на Организацията на американските държави (OAS). Това прави бежанската криза във Венецуела втората по брой хора в света след тази в Сирия.

Към момента венецуелците, които са емигрирали и са потърсили политическо убежище извън родината си, са близо 4 милиона души. Най-силен е мигрантският поток към Колумбия, като 1.3 млн. венецуелци са се установили там. Заради усложнената ситуация 220 хил. венецуелци са потърсили нов живот в Еквадор, показват данни на доклада.

Еквадор, която е сред латиноамериканските страни, засегнати от мигрантския поток, също се стреми да се справи с множеството предизвикателства на своята граница.

„Еквадор продължава да държи границите си отворени за хората, които са напуснали родината си и търсят нормални условия на живот. Правителството ще направи всичко възможно, за да приеме всички хора в нужда“, коментира Захари Кушев, почетен консул на Еквадор в България, в интервю за журналиста Цветан Кръстев. „Властите в Кито поддържат открита миграционна политика. Към момента стотици хиляди венецуелци са се преселили в Еквадор. Това е сериозен приток на хора спрямо площта на страната“ добавя Кушев.

Правителството счита, че случващото се е хуманитарна криза. Поради това полага усилия, за да помогне на пострадалите, обяснява Кушев.

През 2018 г. 101 венецуелски граждани са загинали в опит да напуснат страната си, става ясно от доклада на OAS.

Помощ от държавите в региона

Бразилия, която граничи на север с Венецуела, усеща прякото влияние на мигрантската криза в обхванатата от хаос съседна страна. На границата между двете страни в най-северния бразилски щат Рорайма ситуацията е изключително натоварена и напрегната.

Поради това е създадена работна група за хуманитарна помощ в Рорайма.

„Тя се нарича „Операция Аколхида“, което в превод означава „Операция посрещане“. Целта е да могат да бъдат посрещнати основните нужди на венецуелските граждани, които търсят убежище и подслон в Бразилия. Операцията осигурява и ред на границата, като чрез него организирано и контролирано се приемат мигранти и бежанци“, обясни посланикът на Бразилия в България Ана Мария Сампайо-Фернандес в интервю за Цветан Кръстев.

Бразилия действа активно и е постигнала конкретни положителни резултати в облекчаването на страданията на венецуелския народ, разказва Фернандес.

„В зората на миграционния поток, причинен от сериозната криза във Венецуела, бразилското правителство създаде Федералната комисия за помощ при кризисни ситуации през 2018 г. Целта на комисията е да посреща хора в трудно положение по време на миграционната вълна, която е причинена от хуманитарната криза във Венецуела“, споделя тя пред Bloomberg TV Bulgaria.

Темпото на емигрантски поток от Венецуела е сходно с това на държави като Сирия, Южен Судан, Сомалия и Афганистан, където бежанската вълна е причинена от военни конфликти.

Поради това редица латиноамерикански държави призоваваха на няколко пъти международната общност да засили хуманитарната помощ в региона, за да се справят с нуждите на мигрантите по отношение на образованието, лекарската помощ и настаняването.

По време на мигрантските кризи в Южен Судан и Сирия е предоставена финансова помощ от международната общност на стойност милиарди долара през първите години след началото на бежанските вълни. През последните 3 години мигрантският и бежанският поток от Венецуела се е увеличил значително, но предоставената международна парична подкрепа досега е 163 млн. долара.

В процеса ключово участие имат бразилските въоръжени сили и агенциите на ООН в Бразилия. Над 100 организации, сред които са правителствени агенции, неправителствени и международни организации, участват в „Операция Аколхида“, която се ръководи от правителството в Бразилия. Към момента близо 142 хил. венецуелци са в Бразилия, а други 126 хил. са продължили към други страни, потвърждава бразилското правителство.

Хуманитарната помощ не достига целта си

Във връзка с хуманитарната помощ на 23-ти февруари Бразилия подготви 22.8 тона мляко на прах, половин тон лекарства и материали за основна медицинска помощ, които да бъдат доставени във Венецуела. Това се случи след молба от Хуан Гуайдо, разказва Фернандес.

Но хуманитарната помощ не достигна до територията на Венецуела, тъй като властите в Каракас затвориха границата. Режимът си служеше с репресии и насилие посредством военните и паравоенните формирования срещу собствения си народ, за да не достигнат продуктите в страната, допълва дипломатът. Сред паравоенните формации, които помагат на режима в Каракас, е и руската наемническа група „Вагнер“. Тя е участвала в редица военни конфликти, включително и в гражданската война в Сирия на страната на режима на Башар Асад, както и по време на войната в Източна Украйна на страната на проруските сепаратисти.

На какво се крепи режимът на Мадуро

Една от основните причини опозиционният лидер Хуан Гуайдо да не успява да отслаби властта на Мадуро през последните 6 месеца е подкрепата за Каракас от Китай и Русия. Китай, която поддържа близки военни и финансови връзки с Венецуела, не признава Гуайдо за президент с мотива, че това би било намеса във вътрешните работи на чужда страна. Според адмирал Крег Фолър от Южното военно командване на САЩ подкрепата на Пекин под формата на технологии за наблюдение е ключова за „следенето и репресиите срещу народа на Венецуела“.

Но втората по големина икономика в света подпомага Венецуела и във финансово отношение. Инвестициите, които Пекин е вложил в латиноамериканската страна през последните десетилетия, превърнаха Венецуела във важен фактор за икономическото развитие и енергийната сигурност на Китай.

Мадуро продължи политиката на предшественика си Уго Чавес и по време на управлението му се запазиха добрите търговски отношения с азиатската страна.  В периода между 2000 г. и 2018 г. преките китайски инвестиции във Венецуела достигат на стойност 6 млрд. долара. Важно е да се отбележи, че отпуснатите от Китай заеми на Венецуела надхвърлят 60 млрд. долара.

Още по темата

Каракас изпитва сериозни трудности да изплати дълга си към Пекин, тъй като производството на петрол продължава да намалява заради нестихващата криза. Поради това голяма част от преките инвестиции от втората по големина икономика в света са прекратени. Въпреки това китайските власти продължават да подкрепят режима на Мадуро. Реалната причина за това е точно финансовия аспект. Ако опозицията във Венецуела успее да вземе властта, Китай няма да има сигурност, че ще бъде изплатен дългът, натрупан от предходните правителства. Също така по идеологически причини Пекин би искал да има социалистически съюзник в „задния двор“ на основния си опонент в борбата за световно надмощие - САЩ.

Засега изглежда, че Мадуро успешно използва всички възможни инструменти, за да се задържи на власт. Преговорите между управляващи и опозиция продължават. В тази дипломатическа игра на надлъгване, Мадуро е готов да даде всевъзможни обещания, които е съмнително дали има намерение да спази. Положително е, че се чува гласът на разума от Бразилия, Еквадор и други латиноамерикански държави, които подкрепят разрешаването на кризата по мирен път. Страните членки на Групата от Лима отхвърлят опциите за военна намеса във Венецуела. Но докато не бъде намерен мирен изход от кризата и не се осъществи плавен преход към демокрация и върховенство на закона, големият губещ ще е венецуелският народ, чиито страдания са неизмерими.

Последни новини
Още от Новини