Рецесиите: по-важните въпроси и отговори

Притесненията нарастват дори в Австралия, която е постигнала забележителните 28 години без икономически спад

Снимка: Pixabay Снимка: Pixabay

В момента икономистите считат, че има 30% вероятност икономиката на САЩ да се насочи към рецесия през следващата година след най-дългото си разрастване в историята. Германия, най-големият икономически двигател на Европейския съюз, е на ръба. Притесненията нарастват дори в Австралия, която е постигнала забележителните 28 години без икономически спад. Толкова време мина от Голямата рецесия от 2007-2009 г., че много пълнолетни не са ставали свидетели на свиване на икономиката през своя трудов живот. Но забавящият се глобален растеж и търговската война между САЩ и Китай, наред с други напрежения, пораждат страхове, че се задава следващата рецесия, пише Рийд Пикърт за Bloomberg. Ето няколко основни тези за това какво представлява рецесията и доколко страшна е тя:

1. Неизбежна ли е рецесията?

В крайна сметка, да - рецесиите следват експанзиите и обратното. Истинските въпроси са, когато рецесията настъпи, колко време ще продължи и колко тежка ще е тя.

2. Означава ли рецесия в САЩ също и глобална рецесия?

Не е задължително. САЩ са преживели 11 рецесии след края на Втората световна война, според Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ), което констатира икономическите фази. Международният валутен фонд отброява само четири глобални рецесии след 1960 г. Нито една от двете организации не използва класическото определение за рецесия – свиване на икономиката в две поредни тримесечия. НБИИ взема предвид такива допълнителни фактори като заетост, промишлено производство и доходи, като обикновено му отнема около година за да обяви настъпването на рецесия. МВФ от своя страна, при обявяването на глобална рецесия следи за спад на коригирания с инфлацията БВП на глава от населението, придружен от слабост в индустриалното производство, търговията, капиталови потоци, потреблението на петрол и безработицата.

3. Какво предизвиква рецесиите?

Преди Първата световна война "относително честите" рецесии „са произтичали от широк спектър от предизвикани от частния сектор колебания в разходите, като срив в инвестициите и финансова паника”, според изследване на Кристина Роумър, която оглавяваше Икономическия съвет при президента Барак Обама. Т.нар. Голяма умереност, приблизително 25-годишен период на относителна стабилност по целия свят, започнал в средата на 80-те години, породи мнението, че съвременните рецесии не се случват без „неочакван шок за икономиката, който има трайни последици, като например рязко увеличение на цените на петрола” - причина за спадовете от 70-те и 80-те в САЩ – или „натрупани дисбаланси, които вече не могат да бъдат игнорирани."

4. Какво представлява дисбаланс?

Дотком балонът, който се наду в края на 90-те години и се спука преди рецесията от 2001 г. е един пример. Такъв е и пресищането в сектора за отпускане на кредити, което предхождаше т.нар. Голяма рецесия от 2007-2009 г. Много американци взеха ипотеки, които не могат да си позволят, които бяха пакетирани и предоставени на инвеститорите като висококачествени ценни книжа.

5. Какво прави рецесията лека или тежка?

Продължителността й е един от факторите, който се взема предвид. Рецесията през 2007-2009 г. продължи 18 месеца, което я прави най-дългата след Голямата депресия. Рецесията от 1980 г. пък продължи само шест месеца. Други мерки за тежестта на рецесията са колко се свива икономиката и колко сериозна е безработицата. Най-лошите рецесии обикновено са тези, съпътствани от някакъв срив във финансовата система, както се случи в САЩ през 2007 и 1929 година. Изследователите размишляват за това дали продължителността на експанзията влияе върху степента на последващата рецесия. Служители от клона на Федералния резерв в Кливлънд не са открили много доказателства за това, но са намерили причина да мислят, че тежки рецесии (като тази, която завърши през 2009 г.) пораждат силни експанзии. Друг определител за тежестта на рецесията е това колко широко е засегната икономиката. Сравнително кратката и лека рецесия от 2001 г., например, беше до голяма степен ограничена до технологичния сектор, със скромни последици за останалата част от икономиката.

6. Ще бъде ли тежка следващата рецесия?

Невъзможно е да се каже. От положителната страна, американските домакинствата имат по-малко дълг, а увеличеното ипотечно рефинансиране остави повече пари в джобовете на потребителите. Също така, както и през 2001 г., настоящите трудности са (засега) предимно ограничени до един сектор - промишлеността. Песимистите биха отбелязали, че лихвите вече са ниски, което означава, че Фед има по-малко традиционни инструменти за борба с евентуална криза. Бюджетният дефицит на САЩ пък се очаква да достигне главозамайващите 1 трилион долара догодина, което би ограничило фискалните стимули, които правителството може да предостави. На глобално ниво Световният икономически форум предупреди в началото на годината, че "глобалната дългова тежест", понастоящем около 225% от БВП, “е значително по-висока от времето преди световната финансова криза."

7. Може ли сега да се направи нещо, което да облекчи следващата рецесия?

Държавите по целия свят претеглят паричните и фискалните опции за стимулиране. В Германия, която вече записа едно тримесечие на свиване на БВП, има признаци, че твърдото придържане към балансираните бюджети може да отстъпи място на стимули, подобни на бонуси, чрез които да се насърчат подобренията в домовете, краткосрочното наемане на работна ръка и социалните програми. Дори Австралия и Нова Зеландия, които устояха на крайните монетарни мерки, предизвикани от финансовата криза преди десетилетие, обмислят да се включат.

Последни новини
Още от Нотификации