Желанието за реформи в еврозоната е свързано със стремежа на България за присъединяване към нея. Това каза д-р Щерю Ножаров, икономист, преподавател в катедра "Икономикс" на УНСС, в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

„Желанието за реформи на Европейската централна банка е свързано със съществуващия дисбаланс и неравенство в доходите на страните от Европейския съюз и еврозоната“, посочи Ножаров, като уточни, че причина за това е съществуването на т.нар. икономика на нещата, икономика на услугите и дигиталната икономика.

„Това означава, че висококвалифицираните кадри ще получават все повече доходи, а нискоквалифицираните все по-малко и ще остават без работа“.

По думите на госта това е един от основните проблеми, който води до предизвикателства в политиката в цяла Европа.

„България в еврозоната в този контекст е желание на ЕЦБ да покаже, че еврозоната е стабилна и все още има страни, които искат да се присъединят към нея“.

Още по темата

ЕК понижи прогнозата си за България, а за ЕС очаква стабилен, макар и забавен растеж

България има устойчив икономически растеж

Финансист: Курсът лев-евро не е застрашен

Защо Кристин Лагард се интересува от вашия дом?

Според госта подобряването на икономическата база у нас ще успокои донякъде политическите страсти в държавите членки на еврозоната.

„Големият проблем на Европа е, че тя осъзна, че изостава от глобалния растеж... Целта е да се консолидират всички позитивни към ЕС страни“.

Гостът коментира и темата за инфлационното таргетиране, като отбеляза, че то стои в основата на политиката на ЕЦБ, но концепцията му е вече остаряла. 

„Икономическата теория, свързана с инфлационното таргетиране, разчита основно на това, че потребителите са рационални и пазарите реагират адекватно на ценовите, потребителските и инвеститорските действия. Оказа се, че това разбиране не е вярно – в света има редица нови предизвикателства и промени“, обясни Ножаров.

Експертът говори и за перспективите пред дигиталните валути на централните банки и въздействието на ниските и дори отрицателни лихвени проценти. Целия разговор гледайте във видео материал.