Защо Дания води парада в подкрепата за Украйна?

Защо именно Дания?

Защо Дания? Почти от самото начало на руската инвазия в Украйна ме озадачава фактът, че една страна, по-малка и по-отдалечена от зоната на войната от много други съюзници, така последователно - макар и без шум - пое водеща роля.

Няма един-единствен отговор. Политическа воля, фискално пространство, история и щастлива случайност заедно обясняват защо Дания има най-успешния модел както за възстановяване във военни условия, така и за финансиране на украинските отбранителни поръчки. В този процес тя се превърна в един от най-големите донори за отбраната на Украйна на глава от населението и седмия по обем в абсолютни стойности.

Дания е отделила най-много като % от БВП (към 30 юни).

Това беше вярно далеч преди изявата на премиера Мете Фредериксен на неформалната среща на европейските лидери в сряда, където тя - като домакин - организира дискусията изцяло около това как да се реагира на заплахата от Изток и как да се изградят отбранителните способности на континента. Това може да обясни и защо летищата в Дания бяха посочени, редом с държави на фронтовата линия като Полша и Румъния, като цели на очевидни руски прониквания с дронове.

За съжаление, в типичния си стил, събраните лидери взеха малко решения. Но посланието на Фредериксен беше обичайно прямo: Европа вече е мишена на хибридна война; тя трябва да осъзнае, че инвазията на Владимир Путин в Украйна е насочена и срещу Запада. За да устои, Европа трябва най-сетне да слезе от оградата и да използва замразените руски активи за украинската отбрана - всички.

И да спре да мисли за Украйна като за национален казус по сигурността (ще стигнат ли наистина руските танкове до Португалия?). Вместо това мислете с оглед на това, какво печели вашата държава от колективната сила и отбрана, които Путин иска да разруши. Защото, особено във време на дронове и далекобойни ракети, всички са уязвими и никой не може да се справи сам.

Подобна риторика не е уникална. Еманюел Макрон е бил поне толкова красноречив, ако не дори и повече. Но няма да видите украинците да светват от благодарност, когато споменете Франция, която към юни беше предоставила общо 7,56 млрд. евро помощ за Украйна, срещу 10,1 млрд. евро от Дания - с икономика почти четири пъти по-малка.

Топ 10 донори на Киев.

Още по темата

Дания поиска помощ от НАТО заради нахлуванията във въздушното ѝ пространство

Дронове отново затвориха летище в Дания, разследва се намеса на Русия

Миколаeв и „датският модел“

Ключов елемент на тази датска „изключителност“ засяга южния пристанищен град Миколаeв. Ще пиша повече за това в бъдеще, но достатъчно е да се каже, че Дания беше уникална с това, че пое отговорност за възстановяването на града, дори когато той беше обкръжен от руски войски и под тежък ежедневен обстрел. До август тази година Копенхаген беше изхарчил 213 млн. евро в подкрепа на региона - и това личи. Правителството в Копенхаген е заделило още 225 млн. евро за Миколаeв за следващите три години.

След това идва т.нар. „датски модел“ - система за закупуване на оръжейни системи от украински производители и изпращането им директно на фронтовата линия. Това е начин да се реши парадоксът, че Украйна има много по-голям капацитет да произвежда оръжия, отколкото пари да ги купува. Към модела се присъединиха и няколко други държави.

И отново: защо Дания? Една причина е, че може. В момент на напрегнати бюджети дългът на страната е сред най-ниските в Европа - малко под 30% от БВП и спада. Второ, Дания няма голяма собствена оръжейна индустрия за промотиране, затова е по-лесно да прави това, което има смисъл за Украйна - да ѝ помага да купува оръжията, които сама произвежда и може да поддържа - вместо да се ръководи от съображения за работни места и приходи за местни производители.

Има и обстоятелства и личности. Дания беше подписала споразумение за подпомагане строителството на военни кораби в пристанището на Миколаев, както и по-широко споразумение за сигурност с Украйна, само седмици преди началото на инвазията през февруари 2022 г. Когато Фредериксен посети Киев през април същата година, президентът Володимир Зеленски я помоли да поеме възстановяването на града и тя просто каза „да“.

Тя можеше да го направи, защото знаеше, че повечето датчани ще я подкрепят - по исторически причини. Помолих Расмус Молгаард Мариагер, професор по съвременна датска история в Института „Саксо“ към Копенхагенския университет, да обясни. „Дания беше фронтова държава през целия период на Студената война“, каза той, и това не е опит, който датчаните искат да повторят. Преди това датската история е на повтарящи се загуби от по-големи сили, започвайки от 1648 г., добави той. Дори по време на Втората световна война Исландия обявява независимостта си, докато Дания е под германска окупация. Сега САЩ казват, че искат да вземат още една датска територия - Гренландия. Затова датчаните чувстват, че имат голям интерес от запазването на правилата, които защитават по-малките държави от по-големите.

Прагматизмът като стратегия за Европа

Но мисля, че има и друга причина: прост прагматизъм. Ако Украйна защитава не само себе си, а и принципа на ненарушимост на границите, който пази по-малките държави от по-големи хищници из цяла Европа, тогава единственият въпрос е как най-добре да се осигурят устойчивостта и оръжията, от които Киев се нуждае.

Миколаев беше въпрос на устойчивост. Що се отнася до отбраната, т.нар. „датски модел“ се появи, защото има смисъл да се помага на Украйна да купува повече самоходни гаубици „Богдана“ на стойност 2,5 млн. Долара, които може да произвежда за три месеца и да поддържа сама, вместо да се доставят френските еквиваленти Caesar по 4,2 млн. долара за брой. Швеция изпраща 18 от своите изключителни системи Archer, по около 10,4 млн. долара всяка, но дали 75-те „Богдани“ с по-къс обсег, които биха се купили за същите пари, няма да са по-полезни?

Това е подходът, от който Европа се нуждае, докато решава как да изгради „стена от дронове“, дали да освободи руските пари, за да противодейства на руската агресия, и дали да насърчава или да възпира кандидатурата на Киев за членство в Европейския съюз. И докато го прави, най-добрият съвет към европейските лидери е да оставят гордостта настрана и да послушат датчаните - защото те вече са намерили успешния модел.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Дания трябва да обмисли приемането на еврото, смята шефът на централната банка

Ванс към Дания: Не сте се отнасяли добре към народа на Гренландия