Украйна вече е най-силният съюзник, на когото Европа може да разчита
Украйна притежава рентабилен капацитет за производство на оръжия, който Европа няма. Тя има и готовността да се бие, която липсва в голяма част от Европа .
Редактор: Емил Соколов
„Вън, САЩ!“ може би е най-простият начин да разберем внезапния обрат на Доналд Тръмп по темата Украйна тази седмица, когато неочаквано настоя, че Киев може, с подкрепата на Европа, да си върне цялата територия, окупирана от Русия. Това не е повод за празнуване. То бележи края на всяка останала надежда, че Тръмп може да бъде убеден отново да ангажира САЩ в защитата на Украйна. И все пак това не променя нищо на терен и, ако бъде използвано правилно, може да внесе полезна яснота.
Решението на Тръмп трябва да се чете единствено като опит да си гарантира, че каквото и да се случи вследствие на изоставянето на Киев, няма да се обърне срещу него. В крайна сметка, ако Украйна и Европа са достатъчно силни да победят Русия сами (както самият той твърди), как може да е неговa вина, ако не успеят?
Тръмп спря по-голямата част от помощта за Украйна отдавна, превръщайки САЩ в наблюдател и търговец на оръжие в най-голямата европейска завоевателна война от 1945 г. насам. Това е лошо, но още по-лошо беше онова, което предшества решението му да се отдръпне, защото Путин третираше 47-ия президент на САЩ като лесна мишена. Русия спечели много за сметка на Украйна и НАТО, без да отстъпи нищо.
Тръмп подкрепи измамния разказ на Путин за войната - кой е виновен и защо тя продължава. Той подари, без преговори, принципа, че Украйна никога няма да бъде допусната в НАТО. Оряза финансирането и военната помощ за Киев и, за кратко, достъпа му до разузнавателна информация. С временно ослепени украински сили в руската област Курск, Путин успя да ги отблъсне, отнемайки още един потенциален разменен коз, спечелен от украинците на висока цена. Тръмп дори поднесе на Путин - субект на международна заповед за арест за военнопрестъпления - среща на червен килим в Аляска.
Рискът за Путин беше, че отблъсквайки Тръмп след всичко това, без да е отстъпил дори „сделка“, може да си навлече отмъстителен отпор. Но той нямаше защо да се тревожи. Сега изглежда ясно, че Кремъл няма да плати никаква цена освен няколко словесни обиди.
Това отстъпление на САЩ може само да окуражи Путин, както се вижда от зачестилите руски нарушения на въздушното пространство на НАТО. Насърчаването от Тръмп останалите членове на алианса да свалят всеки следващ нарушител би могло да е разумен съвет за възпиране на ескалация, ако беше ясно заявил, че САЩ стоят твърдо зад тях при всички последствия. Той не го направи.
И все пак има нещо положително, което Киев може да извлече от изявата на Тръмп в ООН, защото ухажването на Путин, което беше катастрофално и за Европа, и за Украйна, вече приключи. И двете страни поне могат да се надяват, че няма да има нови предателства, и да започнат да градят стратегия, опираща се единствено на собствените им ресурси. Остава възможността, колкото и отдалечена да изглежда днес, европейските лидери, републиканците в Конгреса или и двете страни да притиснат Тръмп да накаже Путин, но никой не бива да го залага в сметките си за бъдещето.
Има няколко извода, които трябва да се направят или затвърдят. Първо, жизненоважно е Европа да намери начин да използва пълния обем на замразените руски активи. Иначе политически ще е невъзможно да се запълни финансовият вакуум, оставен от оттеглянето на Тръмп. Както съм писал и преди, има работещ план на масата и сега изглежда, че набира инерция да се направи решителната стъпка, а Германия е най-новата страна, която посочва принципна подкрепа.
Още по-важно е, че решението на Тръмп да се отдръпне трябва да подчертае факта, че САЩ вече не са най-силният военен съюзник, на който Европа може да разчита за помощ в защитата си срещу Русия на Путин. Този партньор сега е Украйна - с над 700 000 мъже и на фронта и най-голямата и най-иновативна дрон индустрия в света, способна в реално време да се адаптира към руските противодействия, докато и двете страни водят война, променена до неузнаваемост.
Украйна притежава рентабилен капацитет за производство на оръжия, който Европа няма. Тя има и готовността да се бие, която липсва в голяма част от Европа след десетилетия вяра, че законите, а не оръжията, вече трябва да решават споровете между държавите. Начинът, по който НАТО се мъчи евтино и ефективно да противодейства на руските дронови навлизания във въздушното пространство на Полша, Румъния и Дания, ясно показва, че алиансът още не е оборудван да се справи с заплахата, която Русия представлява.
Не съм сигурен, че Украйна може да спечели без САЩ, камо ли да си върне цялата територия. Никой не може да е. Но и перспективата не е толкова безнадеждна, колкото някои предполагат. Цената в кръв и средства, която Русия плаща за всяка миля украинска земя, не е устойчива и се обяснява единствено с много по-широките ѝ цели за преначертаване на картата на сигурността на цяла Европа.
Интеграцията в отбраната не изисква Европа да изпраща войници да се присъединяват към украинските фронтови бригади. Украйна и Европа еднакво ще продължат да се нуждаят от американски ракети Patriot, разузнаване и друго отбранително оборудване, което само САЩ могат да доставят, да не говорим за ядреното им възпиране. Разводът е непосилен, а нуждата да се възнаграждава Тръмп за предателствата му с ласкателства ще продължи без прекъсване.
Това, което трябва да се промени, е отношението на Европа към Украйна - да я възприема и като доставчик, а не само като потребител на отбрана. Европейската оръжейна индустрия трябва да се вгради в украинската, особено що се отнася до дроновете и обратната връзка в реално време, която производителите в Киев получават от фронта, за да могат постоянно да се адаптират. Иначе дрон, произведен във Франция или Германия, ще е остарял още при производството и разполагането му. Това вече започва да се случва - с Обединеното кралство, Дания и още няколко държави, които развиват партньорства за украинско производство на дронове, но процесът трябва да се ускори, да се задълбочи и да получи широко обществено разбиране.
Изявата на Тръмп в ООН кристализира две истини: първо, че Путин няма намерение да спира тази война при каквито и да било условия, различни от капитулацията на Украйна и на Европа, каквито ги познаваме през последните 35 години. И второ, че Европа не може да разчита на този американски президент да го е грижа.