Още мита срещу Индия ще постигнат обратния на желания от САЩ ефект
Допълнителен натиск срещу Индия ще създаде социално напрежение и ще я тласне от Запада към мечешката прегръдка на Пекин и Москва.
Редактор: Волен Чилов
Търговски съюз на Запада срещу двете най-многолюдни държави в света е безсмислена идея. Като механизъм за санкциониране на трета страна това е опасно. Китай е достигнал точката в развитието си, в която може да бъде заплашен със санкции, без това да доведе до срив на световната икономика. Санкциите, насочени срещу Индия, биха били огромна стратегическа грешка.
Белият дом заявява, че иска да разбие военната машина на Владимир Путин в Украйна, като наложи мита до 100% на Китай и Индия, двете страни, които купуват най-много руски енергийни ресурси, при условие че партньорите от Европейския съюз и Г-7 се присъединят към инициативата.
Но как да го направят? ЕС вероятно няма да постигне вътрешен консенсус - прокремълското управление в Унгария вероятно ще блокира всякакви подобни вторични санкции. Япония и Великобритания също няма да искат да застрашат интересите си в Азия, като превърнат търговската война на САЩ в своя собствена.
По причини, които нямат нищо общо с войната в Украйна, един общ фронт срещу Китай може да намери резон сред някои от промишлените центрове в еврозоната. През последното десетилетие Народната република се превърна от търговски партньор на напредналите държави в съперник, който произвежда същите неща като тях.
Едно пренасочване на износа ѝ за САЩ, предизвикано от митата, може да означава потоп от китайски автомобили, офис оборудване, домакински уреди и мебели в Европа. Присъединяването към политиката на президента Доналд Тръмп може да се превърне в щит срещу ценовата конкуренция.
Всяка подобна протекционистична мярка обаче би била насочена срещу потребителите. Като се има предвид контролът на Китай върху критични суровини като редкоземните метали, тя би била и непрактична. Пекин се възползва успешно от този контрол както в периода 2010-2015 г., така и в последно време в отношенията си с Вашингтон. Няма причина да не го направи отново срещу една по-широка коалиция.
Доводите за налагане на санкции на Индия са още по-нелогични. Страната не е стратегически конкурент на богатите икономики и няма да бъде такъв в продължение на десетилетия.
Правителството на министър-председателя Нарендра Моди наскоро подписа споразумение за свободна търговия с Обединеното кралство. В момента се работи по споразумение с Брюксел. Японски автомобилни производители като Suzuki Motor Corp. и Honda Motor Co. търпеливо инвестират в страната от години, а сега финансови институции като Sumitomo Mitsui Financial Group Inc. и Mizuho Financial Group Inc. също искат да разширят дейността си там.
Тъй като Индия не разполага с козовете на Китай в преговорите, за Тръмп е лесно да се насочи към Индия, която купува руски петрол с отстъпка. Въпреки това заплахата за по-строги наказателни мерки може да има обратен ефект. Особено ако се използва като тактика за отваряне на цените на една селскостопанска икономика, която едва успява да балансира между интересите на земеделските производители и бедните в градовете.
Изглежда, че Вашингтон не иска да тласне Ню Делхи към протегнатите ръце на Пекин и Москва. Дори когато Тръмп изостря заплахата от по-високи мита - над вече наложените 50% - той също така е уверен, че ще успее да сключи търговска сделка.
Това поставя Моди, неговия „много добър приятел“, в затруднено положение. Търговските преговарящи на Индия все още искат сделка, в която да намалят митата за повечето промишлени стоки, като същевременно се съгласят с митата от страна на САЩ в размер на около 20%. Това би защитило конкурентоспособността на износа на равнището на Югоизточна Азия.
Но исканията на американската страна не се изчерпват с настояването да се прекратят покупките на руски петрол от индийските нефтопреработвателни предприятия. Министърът на търговията Хауърд Лутник изрази и разочарованието си, че 1,4 млрд. души не купуват нито един кочан американска царевица.
И преди съм настоявал Ню Делхи да допусне внос на генетично модифицирана американска царевица и соя, но само след като позволи на местните фермери да култивират високодобивните сортове.
Срокът за премахване на митническите и нетарифните бариери в селското стопанство би бил разумно искане, преди Тръмп да наложи наказателните си мита. След като той проигра тази карта, възможностите на Моди за маневриране са силно ограничени.
Индия не разполага с устойчив градски пролетариат. Работещите в текстилната промишленост, обувната промишленост, производството на скъпоценни камъни и бижута, както и в други трудоемки отрасли, подложени на санкциите на Тръмп, идват от селата. Именно там те ще се върнат, както направиха по време на пандемията от Covid-19.
Няма да има голямо значение дали Тръмп ще удвои митата. Това, което ще ги засегне обаче, е ако правителството отстъпи в сектора на селското стопанство. Всяка подобна отстъпка може да бъде използвана от политическите опоненти на Моди като отнемане на последната предпазна мярка за безработните индустриални работници в тяхното селско убежище: оскъдните доходи от семейното малко стопанство или поне работата като земеделски работник.
Това би могло да предизвика нови протести срещу министър-председателя, който през по-голямата част от 11-те си години на власт е бил обект на гнева на земеделските производители.
Моди няма какво да спечели от присъединяването си към стратегическия евразийски триъгълник, в който промишлените продукти, технологиите и капиталите са предимно китайски, а стоките - руски. Опасността е, че той, притиснат от вътрешнополитически натиск и неразумни претенции от страна на САЩ, може да направи точно този непълноценен избор.
Това трябва да подтикне политиците от Запада да внимават да се включат в редиците на Тръмп за възмездие. Преди четвърт век те отчуждиха избирателите си от работническата класа, като се отнесоха твърде благосклонно към Китай, когато страната се присъедини към Световната търговска организация.
Блокирайки възможностите за израстване на 375 милиона индийци, най-голямата прослойка от младежи в света на възраст между 10 и 24 години, те могат да допуснат точно обратното.
Анди Мухерджи е колумнист в Bloomberg, който се занимава с индустриални компании и финансови услуги в Азия. Преди това е работил за Reuters, Straits Times и Bloomberg News.