Театралната постановка на Тръмп и Путин в Аляска застрашава Украйна и Европа

Путин успя в основната си задача, а именно да си гарантира, че ще може да продължи офанзивата си в Украйна, без да бъде наказан от САЩ

16 August 2025 | 21:30

Автор: Марк Шампион
Редактор: Галина Маринова

Снимка: Bloomberg LP

Може да мине известно време, преди да разберем какво е било обсъдено в Аляска между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин. Но много може да се заключи от двете думи, които не бяха изречени по време на строго режисираната съвместна пресконференция без въпроси, която приключи срещата: „прекратяване на огъня“ и „санкции“.

В Анкъридж можеше да се появи един от двамата Тръмп и е трудно да се преувеличи колко много зависеше от това кой от двамата ще се появи, включително бъдещето на Украйна, сигурността на Европа, здравето на трансатлантическия алианс и защитата, която той осигурява на членовете на НАТО, които са в полезрението на Русия.

Единият Тръмп беше този, който отдавна таи своеобразно тийнейджърско влечение към руския си колега. За четвърт век в Кремъл Путин постигна толкова много от това, към което Тръмп явно се стреми в САЩ: държава, икономика и медии, които се въртят около него. Това е Тръмп, който на предишната среща на върха в Хелзинки прие думата на Путин пред заключенията на американските разузнавателни агенции за това дали през 2016 г. Русия е опитала да повлияе на президентските избори в САЩ.

Това е същият човек, който многократно повтаряше пропагандата на Кремъл за Украйна, включително че тя е агресор на собствена територия и е отговорна за започването (и следователно за спирането) на инвазията на собствената си територия.

Но напоследък се появи и втора версия на Тръмп, родена от разочарованието, че Путин отвърна на това обожание, като пренебрегна призивите на САЩ за прекратяване на огъня и засили темпото и бруталността на войната. Този Тръмп призна, че е бил „манипулиран“ от Русия. Той постави ултиматум до 8 август за налагане на потенциално скъпи санкции срещу Москва, освен ако не бъде постигнат напредък към мир. И когато се съгласи да отложи този краен срок в полза на среща на върха, той заплаши с „много тежки последствия“, ако това не даде резултат.

Тръмп също обеща на притеснените европейски и украински лидери, че ще продължи да настоява за прекратяване на огъня, последвано от преговори, с които Зеленски отдавна се е съгласил.

В петък в Анкъридж не се забелязаха признаци за този Тръмп, който търси мир чрез сила. Вярно е, че американската страна организира заплашително прелитане – американски стелт бомбардировач B-2, фланкиран от изтребители F-35 – но това беше всичко. Примирието, което трябваше да бъде основната цел на Тръмп на срещата на върха, не беше споменато, докато в събота в публикация в Truth Social той не заяви, че е приел формата на Путин за преговори за пълно уреждане на конфликта, докато войната продължава. Според Тръмп Зеленски и европейците са били възхитени, когато им е съобщил новината. Аз имам съмнения.

Нямаше и никакво споменаване на допълнителни санкции, докато в интервю за Шон Ханнити американският президент не заяви, че сега не е нужно да мисли за тях, поне не в следващите няколко седмици.

Нямаше никакви признаци за „много тежки последствия“ или заплахи за такива.
Вместо това Путин – обвинен в военни престъпления – получи червен килим, приятелско потупване по рамото и частен превоз в „Звяра“, личната лимузина на американския президент. Той получи и платформа, от която да излезе от дипломатическата си изолация, без да се налага да отговаря на въпроси на международните медии.

Най-важното обаче е, че Путин успя в основната си задача, а именно да си гарантира, че ще може да продължи офанзивата си в Украйна, без да бъде наказан от САЩ.

Крайният срок 8 август, поне засега, е забравен. И каквато и да е частичната рамка на споразумението, което двамата лидери са договорили помежду си, тя е достатъчно благоприятна за Москва, че Путин предупреди Украйна и Европа да не се месят.

Все още е твърде рано да се каже със сигурност, че това е предателството, от което Зеленски и европейските му съюзници се страхуваха от момента, в който Тръмп се съгласи да се срещне на четири очи с Путин. Все пак има основания да се опасяваме от най-лошото в коментарите на Тръмп за прекратяването на огъня: че за два часа и половина преговори той не се е приближил към споразумение, което Украйна може или трябва да приеме, но въпреки това сега ще представи Киев като основната пречка за мира, забивайки дълбок клин между САЩ и традиционните им европейски съюзници. Всъщност Тръмп заяви, че сега е ред на Зеленски да сключи сделката.

Ако е така, тази набързо свикана среща на върха не се нуждаеше от обичайните изтощителни седмици или месеци на подготовка, защото нейната функция беше театрална: да създаде сцена, на която Тръмп да започне презареждането на отношенията между САЩ и Русия, което от самото начало е било негов приоритет.

По отношение на Украйна, в този случай американският президент щеше да използва закритите преговори в Аляска, за да заяви, че е дал всичко от себе си за мира, преди да си измие ръцете от случая. Това щеше да го освободи от необходимостта да окаже натиск върху Путин, който е толкова очевидно необходим, за да убеди руския лидер да спре кръвопролитието и да преговаря за истинско споразумение.

Както написах преди срещата на върха, Тръмп имаше средствата да го направи от деня, в който встъпи в длъжност. И все още може да реши да спре да бъде „манипулиран“, като срещата в петък подготви почвата за нов и много по-твърд подход към неговия ролеви модел в Москва. Но ако случаят е такъв, нищо от показаното в Аляска не издаваше картинката.