Неутралитетът не помогна на Швейцария в търговската война

Швейцарският фондов пазар, който бързо се възстанови от ранните загуби, се утешава с факта, че 39% изглеждат като бурна прелюдия към повече отстъпки и споразумения

5 August 2025 | 16:22
Автор: Лионел Лоран
Редактор: Георги Месробович
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

След Европейския съюз, сега е ред на Швейцария да се оплаче от унижението и капитулацията пред администрацията на Тръмп. Политиците и компаниите са в шок от новите мита от 39%, което е значително по-високо от тези на ЕС (15%) и може да коства на страната 1% от БВП. За швейцарските фармацевтични компании като Novartis AG отлагането на изпълнението, предоставено на сектора, изглежда временно, като е възможно да бъдат наложени 25% мита за фармацевтични продукти, ако не бъде сключено споразумение. Местните медии сравняват ситуацията с поражението на Швейцария при Мариняно от френските сили през 1515 г.

Swiss shock
Швейцария бива ударена от митата на Тръмп върху стоките и фармацията си

Очевидно това не е криза от типа на тези в нововъзникващите пазари: Швейцария е една от най-богатите страни в света, а часовниците Rolex са малко по-малко чувствителни към цените, отколкото автомобилите на Volkswagen AG. Швейцарският фондов пазар, който бързо се възстанови от ранните загуби, се утешава с факта, че 39% изглеждат като бурна прелюдия към повече отстъпки и споразумения. Вече алпийската страна се опитва да предложи повече блага на разгневената американска администрация. Може да се предположи, че предстоят още обещания в стила на ЕС, като например закупуване на повече енергия от САЩ.

Все пак има дълбоки геополитически съмнения, които разтърсват страната с 9 милиона души население, която преживя своя дял от кризите напоследък, включително фалита на Credit Suisse през 2023 г. Шокът произтича от голямата увереност, която швейцарските лидери имаха в способността си да убедят Тръмп, избягвайки ответни мерки и правейки всякакви положителни изявления – от закупуване на американски самолети до насърчаване на повече швейцарски инвестиции отвъд Атлантическия океан (Roche Holding AG заявява, че ще инвестира 50 милиарда долара). Президентът Карин Келер-Зутер дори претендираше за заслуги за първоначалното отстъпление на Тръмп по отношение на митата през април. Нейното "злато докосване", ако изобщо е съществувало, вече го няма; някои партии използват това като повод да призоват за по-проевропейска политическа ориентация.

Скромната реалност е, че може би това в крайна сметка не са преговори, а тест за сила, тъй като икономическата политика на САЩ става изцяло меркантилистка – тест, който Берн никога не би могъл да спечели. Администрацията на Тръмп разглежда Швейцария като валутен манипулатор (Швейцарската национална банка не е съгласна с това), който ограбва американците чрез търговски излишък от 38 милиарда долара в стоки, дори и голяма част от него да е от рафиниране на злато. Швейцария изглежда е използвала малкия си размер, щастливата си неутралност и зависимостта си от САЩ като плюсове в търговските преговори – без да осъзнава, че да се държиш добре със злонамерен актьор също може да има цена.

Положението се влошава от проблема с колективните действия, който изглежда тормози целия европейски континент, ако не и целия свят. Миналия месец Институтът в Кил публикува предложение за противодействие на погрешната икономическа политика на Тръмп по отношение на митата чрез коалиция от страни, представляващи 50% от износа на стоки за САЩ, включително ЕС, Канада и Южна Корея. Предложените ответни мерки биха били достатъчно концентрирани и мощни, за да накарат САЩ да отстъпят. Все пак изглежда, че се отдалечаваме от такъв сценарий, като Швейцария е най-новият пример за страна, която би могла да направи разлика само като част от по-голям блок, включващ ЕС. Дори и да знаем, че колективните действия биха били по-ефективни от самостоятелните действия на всеки пазар, винаги ще съществува желание да се преговаря поотделно с надеждата да се постигне по-добра сделка от тази на съседите.

Каквото и да се случи оттук нататък, посланието не може да бъде просто „бизнесът продължава както обикновено“. Консултантът в фармацевтичната индустрия Лоурънс Линч смята, че един от положителните аспекти на търговската война, в която всички губят, за производителите на лекарства би бил по-силен и по-интегриран европейски пазар и по-голяма диверсификация извън САЩ, за да се компенсират по-високите бариери. А що се отнася до законодателите, които сега се готвят за следващите кръгове на преговори по търговията, трябва да се признае, че сътресенията тепърва започват. Ако избегнеш куршума днес не означава, че ще избегнеш друг утре.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg Opinion, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер за Reuters и Forbes.