Какво става, ако отбраната на една държава не се състои само от изтребители, фрегати и ядрени подводници?
Малките държави с големи заплахи по границите си отдавна са разбрали това. Още през 50-те години на миналия век Финландия призовава гражданите си да се подготвят за смущения и извънредни ситуации след Втората световна война, когато е принудена да отстъпи територия на Съветския съюз, а след това да живее в неговата сянка по време на Студената война. Най-новите действия на правителството започват през 2017 г., когато то признава, че основната опасност е не само конвенционалната война, но и тероризмът, дезинформацията, хранителната и киберсигурността, пандемиите и природните бедствия. Изправянето пред тези заплахи изисква нещо повече от военна готовност - необходима е и гражданска готовност.
Австралия е поредната държава, която обръща внимание на този модел, който обхваща цялото общество. Решението на Хелзинки да се откаже от политиката на разглеждане на националната сигурност като изключителна привилегия на въоръжените сили и разузнавателните служби, което вече е широко застъпено в Европейския съюз и е въведено под някаква форма в балтийските държави, има смисъл. Швеция възприема подобен подход: Правителството актуализира писмените си съвети към гражданите „В случай на криза или война“ и в края на миналата година започна да ги разпространява широко. Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. само засили тази воля.
Това не е нова концепция. Президентът Франклин Д. Рузвелт в своя реч от 1937 г. изказва идеята, че външните заплахи могат да навредят на САЩ не само физически, но и икономически и социално. Въпреки това тя е изтласкана встрани в бързината за най-новите военни технологии и напредъка на автоматизирането на войната. Сега идеята на Рузвелт за „националната сигурност“ - и спешната необходимост тя да бъде разширена, за да се изправи пред постоянно нарастващия каталог от заплахи днес - е толкова актуална, колкото никога досега.
Но изграждането на устойчиви общности отнема време и изисква правителствата, частният сектор и гражданското общество да се включат.
Това може да бъде плашеща перспектива както за гражданите, така и за правителствата. Да се мисли отвъд натиска за увеличаване на бюджетите за отбрана, който доминира в дискусиите от ЕС до Азия по време на втория мандат на президента Доналд Тръмп, е предизвикателство. Изключително важно е обаче политиците да възприемат този подход.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възложи на бившия финландски президент Саули Ниинистьо да изготви доклад, публикуван през октомври 2024 г., за това какво може да направи блокът, за да засили своята готовност и устойчивост. Ниинистьо констатира, че развиващите се заплахи, като саботаж на критична инфраструктура и кибератаки, са довели до допълнителна спешност. „Лидерите имат отговорността да формулират ясно пред гражданите заплахите, за които трябва да сме подготвени“, пише той. „Повишаването на обществената осведоменост за рисковете, без да се всява паника, и по-тясното включване на гражданите в изграждането на сигурността е от първостепенно значение.“
Това е ситуация, с която Тайван се сблъсква в реално време. Миналата седмица самоуправляемият остров започна 10-дневно годишно военно учение, което има за цел да демонстрира защитата му срещу тактиката на натиск на Китай, която включва многократни нахлувания във въздушното пространство и водите на Тайван и саботаж на подводни кабели, жизненоважни за комуникациите на архипелага. Пекин провежда и съгласувана кампания за кибератаки: В доклад на Бюрото за национална сигурност се отбелязва, че през миналата година Тайван е преживял средно 2,4 милиона такива атаки дневно, което е два пъти повече от 2023 г. и в повечето случаи идват от Китай.
Тази година военните учения включват и значителен компонент, посветен на гражданската устойчивост. Местните власти проверяват способността си да поддържат основни услуги и да разпределят доставки в случай на криза. Наскоро властите на острова са обявили, че са започнали да засилват вътрешното производство на ключови медицински консумативи, включително торбички с кръв.
Рори Медкалф, ръководител на Колежа за национална сигурност към Австралийския национален университет и член на консултативния съвет на Финландския институт за международни отношения, отдавна се застъпва за подхода на Хелзинки. Той ми каза, че трябва да се поиска от гражданите да помогнат за изграждането на общонационален подход към националната сигурност и да се признае, че справянето с бедствията не може да бъде само в ръцете на военните.
„Има много начини да поставите една държава на колене, без да изстреляте нито един куршум - от саботаж на критична инфраструктура, създаване на разногласия в обществото чрез дезинформация, прекъсване на икономическите вериги за доставки, саботаж на подводни кабели за прекъсване на интернет връзката и дезинформация.“ Това е част от наръчника на Китай в Тайван, но също толкова лесно може да се случи и в други държави, отбелязва той.
Центърът на Мекалф наскоро е започнал консултации с общността в цялата страна за това какво австралийците разбират за националната сигурност и какво искат да защитят. Той казва, че дискусиите са били много полезни, но най-острото безпокойство е било свързано с веригите за доставки и икономическата инфраструктура. Как да продължите да действате в условията на криза и откъде да получавате точни новини в тази ера на дезинформация? Това е разговор, който започна по време на пандемията, но придоби нова актуалност.
Няма съмнение, че балансът на военните сили в Азия се променя. Освен действията на Китай в Тайванския проток и в Южнокитайско море, неотдавнашното му военноморско плаване и ученията за водене на бойна стрелба в международни води край бреговете на Австралия демонстрират нарастващия обхват на Пекин. Макар че пряка атака е малко вероятна, икономическите последици от конфликт в региона са нещо, за което всички държави трябва да се подготвят.
Това означава да се използват вече съществуващи доброволчески мрежи - като Службата за пожарна безопасност в селските райони в Австралия - и да се създадат нови, в които лидери от цялото общество да работят заедно в национален отговор. Това може да звучи малко утопично, но всички ние трябва да участваме в такъв подход.
Рут Полард е управляващ редактор на Bloomberg Opinion. Преди това е била ръководител на политически екип за Южна и Югоизточна Азия в Bloomberg News и кореспондент за Близкия изток на Sydney Morning Herald.